- Трябва да отида, преди да приберат сергиите, което ще рече преди вечерните патрули.
Преша пристъпва към мястото, където е седнал, и го целува по загрубялата буза.
- Но само до пазара. Никакво клошарстване - отговаря той, след което навежда глава и се изкашля в ръкава на ризата си.
Но тя излиза с ясното намерение да поклошарства. Това е любимото й занимание, да събира разни нещица, от които после да изработва фигурките си.
- Добре - обещава тя.
Дядо й продължава да стиска тухлата, но изведнъж тя съзира тъга и отчаяние в този жест, сякаш признание за слабост. Би могъл да свали първия войник от ОСР, но не и втория или третия. Те обикалят винаги на шайки. Иска й се да изрази гласно онова, което и двамата знаят: нищо няма да излезе от това. Може да се крие в тази стая и да спи в шкафа. А щом чуе камиона на ОСР да спира на задната уличка, може да отстрани фалшивия панел и да избяга. Но после няма къде да отиде.
- Не се бави - казва дядо й.
- Няма - а после, за да го накара да се почувства по-добре, добавя: - Имаш право за нас. Наистина сме късметлии.
Но всъщност не е убедена в това. Късметлии са хората в Купола, които играят на своите спортни игри с шлемове, ядат торта, живеят с близките си и никога не се чувстват като въртящи се прашинки пепел.
- Помни това, момичето ми.
Вентилаторът на гърлото му се завърта. По време на Детонациите той беше държал малък ръчен електрически вентилатор - беше през лятото. И сега вентилаторът ще бъде завинаги част от него. Понякога му е трудно да диша. Въртящият се механизъм се задръства с пепел и храчки. Един ден пепелта, която се събира в белите му дробове, ще го убие и вентилаторът ще спре с пуфтене.
Тя пристъпва към външната врата и я отваря. До слуха й достига крясък, сякаш издаден от птица. Тогава нещо тъмно и рунтаво профучава край близките камъни. Вижда едно от влажните му очи, втренчено в нея. То изръмжава, разтваря тежките си тромави крила и офейква, вдигайки се нагоре към сивото небе.
Понякога й се струва, че някъде там горе чува бръмчащия двигател на летателен апарат. Улавя се, че претърсва небето с поглед за същите онези хартийки, изпълнили го преди време - как само описва дядо й покрилите го крила! Може би някой ден ще дойде друго Послание. Животът им няма да остане още дълго такъв, мисли си Преша. Скоро всичко ще се промени завинаги. Просто го усеща. Преди да излезе на уличката, тя хвърля поглед назад и вижда, че дядо й я наблюдава със същия онзи поглед, с който понякога се взира в нея - сякаш вече си е отишла, сякаш е потънал в скръб.
Партридж
Мумии
ПАРТРИДЖ СЕ НАМИРА В ЧАСА ПО СВЕТОВНА ИСТОРИЯ НА ГЛАСИНГС и се опитва да се съсредоточи. Вентилацията в класната стая е направена така, че да се усилва в зависимост от броя на хората, намиращи се вътре в даден момент, а момчета от академията - всички до един неизчерпаеми двигатели на енергия - могат да превърнат стаята в задушно и топло място, ако системата не е в изправност. За щастие, чинът на Партридж е разположен близо до малък отдушник на тавана и усещането е сякаш седи под струя прохладен въздух.
Гласингс изнася лекция за древните култури. Занимава ги с тази тема вече цял месец. Стената отпред е покрита с изображения на Брин Кели Ду, Нюгрейндж, Даут и Наут, Дарингтън Уолс и Мейсхауг51- могили от неолита, датирани отпреди 3000 години преди новата ера. Първите прототипи на Купола, както казва Гласингс.
- Да не мислите, че сме първите хора, построили такъв Купол?
„Чатнах, мисли си Партридж, древни хора, могили, надгробни камъни, дрън, дрън, дрън.“ Гласингс стои пред класа в своето изпънато сако с емблемата на училището, зашита намясто, и с морскосиня вратовръзка, винаги стегната прекалено силно. Партридж би предпочел да слуша лекции по съвременна история, но това е забранено. Знаят само онова, което са им казали - Съединените щати не са нанесли първия удар, а са реагирали в самоотбрана. Детонациите избухнали, довеждайки до почти пълно унищожение. Заради предпазните мерки, които Куполът поема на експериментално ниво като прототип за обезпечено съществуване при заплаха от детонации, вирусни атаки и екологично бедствие, вероятно това е единственото място в целия свят, където има оцелели - Куполът и несретниците, които живеят околовръст в условията на несигурен военен режим. Куполът бди над тези несретници и един ден, когато земята се възстанови, те ще се завърнат, за да се погрижат за несретниците и да започнат отначало. Звучи съвсем просто, но Партридж знае, че това не е всичко, и е убеден, че Гласингс би могъл да говори надълго и нашироко по този въпрос.