— Този нещастник, когото уби, не беше Паратока, нали?
— Нямам право да ви отговоря, сър.
— Значи той говори нашия език?
— Не, сър, но други го говорят.
Грюнинг обходи с поглед множеството на тулабетите, като напразно се опитваше да открие онзи, който говореше неговия език.
— Кажете ми, Макфарли, вие на чия страна сте?
— На страната на мира, сър. Но ако ми се наложи да избирам, обикновено заставам на страната на по-слабия.
— Добре! — въздъхна Грюнинг. — Старото копеле ни хвана неподготвени. Кажете му, че сме съгласни с всичките му условия.
Макфарли изпълни нареждането.
— Доста си поговорихте двамата, човеко Андрю — отбеляза Джаланопи и устните му леко се резтеглиха. — Предполагам, че си му обяснил всички варианти.
— Липсата на варианти — поправи го Макфарли.
— Чудя се какво ли още бих могъл да поискам от него? — разсъждаваше Джаланопи.
— Ако много го притиснете, той ще си замине.
— Няма да е никак умно от негова страна.
— Е, той ще обещае всичко, което му поискаш, само че вместо обещаното ще ти прати космическия флот. На твое място щях да спра, докато все още имам преднина.
— Само че не си на мое място — отговори Джаланопи. Езикът му се стрелна и настигна някакво насекомо в полет. Той го дъвка замислено няколко мига, после вдигна поглед. — Попитай го как смята да ни плати, ако му позволим да добива метал от нашите хълмове.
— Можем да платим в републикански кредити или в която и да е от всичките хиляда двеста седемдесет и девет конвертируеми валути, които са в обръщение на различните планети в Републиката — без да се замисли, отговори Грюнинг.
— Какво е това кредит? — попита Джаланопи.
— Средство за размяна.
— Нещо като нашите дълговрати? — кралят посочи стадото добитък, което пасеше недалеч.
Грюнинг се усмихна.
— Кредитът се дава в писмена форма, като това тук. — Той извади от портфейла си някакви книжа и ги вдигна пред очите на Джаланопи.
— Това е неприемливо за нас — заяви тулабетът. — Ще са нужни милиони такива да заменят един дълговрат.
— Всъщност един дълговрат може да се купи за около двеста, ако не се лъжа — осведоми го Грюнинг.
Джаланопи поклати глава.
— Не и от тулабетите. И след като веднъж сте получили тези кредити, какво ги правите нататък? Можете ли да им измъкнете костния мозък?
Грюнинг се опита да му обясни някои елементарни положения от икономиката, но кралят не желаеше да приеме нищо от чутото.
— Не става, човеко Грюнинг — заяви той накрая. — Ако отида при фани или при рако, та дори и при собствените си хора с тези парченца хартия и поискам срещу тях техните дълговрати, те ще ме помислят за луд.
— Тогава как искаш да ти се плати? — попита Грюнинг.
— Ще реша, когато му дойде времето. — Джаланопи стана, извисявайки се над останалите. — Сега те каня да обядваш заедно с мене, а после ще се върнеш в своята Република и ще ми изпратиш експедицията заедно с оръжието.
Обядът беше истински провал — нещо, което и Макфарли, и Джаланопи знаеха предварително, но кралят на тулабетите твърде много се наслаждаваше на затруднението на госта си, за да съкрати церемонията. Когато хората най-сетне се качиха на кораба си и по-късно излязоха от орбита, Макфарли отново отиде при Джаланопи.
— Мислех, че Паратока все е понаучил нещичко за паричната икономика по време на престоя си в Републиката.
— Научил е.
— Тогава двамата с него може би ще успеем да ти обясним някои неща.
— За какво трябва да си правиш този труд? Вече разбрах каквото трябваше.
— В такъв случай…
— Ако ми дадат кредити, човеко Андрю — започна Джаланопи, сякаш обясняваше на малко дете, — те никога няма да ми позволят да ги похарча за оръжие. Кредитите ще останат тук, докато хартията изгние. Ето защо ще се правя на глупак, докато не решат, че единственото заплащане, което бих приел за нашите метали, е оръжието.
— И срещу кого смяташ да използваш всичкото това оръжие? — поинтересува се Макфарли.
— На първо време срещу фаните и рако. После срещу другите племена. И в крайна сметка срещу хората, които идват в моя свят, ако се окажат твърде досадни.
— Това ще бъде грешка.
— Аз нямам нищо против твоята раса, човеко Андрю — заяви Джаланопи. — Всъщност ние с вас доста си приличаме. Знам как работят вашите мозъци, познавам и подбудите ви. Но между нас има и някои разлики.
— И какви са те? — попита Макфарли.
— Хората жадуват за пари и за власт. Аз нямам нужда от пари и се стремя само към власт. Ако мога да ги използвам, за да си осигуря власт над Каримон, те могат да ме използват, за да се сдобият с пари.
— Ами тяхната жажда за власт?