— Това може и да е вярно за хората, човеко Андрю — отсече Джаланопи, — но не и за тулабетите. Нашите жени не могат да вършат никаква по-сериозна работа от готвенето и тъкането на дрехи.
— Това е, защото мъжете рядко разговарят с тях, а сред тях самите няма нито една, способна да ги научи на нещо повече. Уверявам те, Джаланопи, няма никаква разлика в способностите на новородените тулабетски момичета и момчета, разликата е само в предоставените им възможности.
— Аз съм пронизал с копието си много беснозъби и нощни убийци. Коя тулабетска жена може да направи такова нещо?
— Не знам — вдигна рамене Макфарли. — Нито пък ти някога ще узнаеш на какво са способни те, защото се отнасяш с тях като с дълговрати. — Той замълча за миг. — Освен това…
— Знам… Нямам избор. — Лицевите мускули на тулабета конвулсивно се свиваха и разпускаха, от което по кожата му избиваше мазна течност.
Дълго след като Макфарли си тръгна, Джаланопи остана неподвижен, питайки се дали не е последният крал на тулабетите, който седи под своето дърво. В крайна сметка вродената му самоувереност отново надделя и той започна да крои планове как да надхитри тази жена, която Републиката беше сметнала достойна да бъде възнаградена с неговите хълмове.
II.Блянът на Гарднър
Името и беше Вайълит Гарднър и макар че трудно можеше да бъде наречена чудо невиждано, още с ражането си тя беше нещо твърде специално: единственото дете на баща, който, преди да се установи постоянно в сърцето на Републиката, беше спечелил огромно състояние, разработвайки рудни находища в Граничните светове, и на майка, изпробвала силите си на сцената, в драматургията и поезията, при това с немалък успех на всяко от тези поприща. От детето на Лорънс Гарднър и Белора Айвър се очакваха велики дела и тя правеше всичко според силите си да не излъже очакванията.
Вайълит израсна на Лундквист IV, тиха зелена планета в непосредствена близост до огромния Делурос VIII, който беше на път да се превърне в главно средище на човешката раса. Образованието є беше такова, че дори изключителните є родители не можеха да възразят нищо. Освен това владееше много спортове, макар нито един от тях да не я интересуваше истински. Имаше огненочервена коса и също такъв огнен темперамент и прекарваше немалка част от времето си в усилия да го обуздава или да заглажда последиците от него.
Когато стана на седемнадесет, тя замина за университетската планета Аристотел, откъдето се завърна след седем години с научни степени по литература, металургия (за което беше настоял баща є) и политически науки, но все още без някаква определена представа какво да прави с живота си.
През следващите две години тя диктуваше светския живот на Делурос VIII, Земята и останалите модерни човешки планети. Говореше се, че имала купища любовници, но дори и така да беше, тя проявяваше твърде голяма дискретност и нищо не можеше да се твърди с положителност. Говореше се също, че е била в клиника за лечение на наркомани, но и това не можеше да се докаже с никакви документи. Със сигурност се знаеше, че се е подложила за кратко на психоанализа, за да се научи да контролира емоционалните си изблици. Предполага се, че сеансите са оказали нужното въздействие, защото лечението не се повторило.
После, докато вятърът я вееше от една планета на друга, Вайълит се захващаше с какво ли не, без някога да бъде напълно удовлетворена от живота, който водеше. Тогава се случи нещо. Многото є биографи още спорят какво точно е станало, но във всеки случай нещо я беше накарало пак да се отправи на Аристотел за две години, след което тя се върна с още една диплома — по картография — и с цел в живота.
Човешката експанзия в галактиката винаги беше вървяла отвън навътре, към центъра. Роден в Спиралния ръкав, където звездите не са струпани нблизо, човекът се беше отдалечавал все повече от родната си планета, за да избере накрая за свое главно средище Делурос VIII. Той бавно и методично беше изграждал своята империя, домогвайки се до нови завоевания къде с политически, къде с икономически, а понякога и с военни средства, разпростирайки господството си извън системата на Делурос. Беше си проправил път до центъра на Галактиката, към световете от така наречената Вътрешна граница, после и до галактическата периферия — световете от Външната граница — но по някаква причина, вероятно поради невъобразимия мащаб на предприетите операции, не беше постигнал особен напредък в Спиралния ръкав, от който беше тръгнал.