На двадесет и девет години Вайълит Гарднър реши да промени това.
Беше є се явило видение — ако искате, наречете го блян — как човешката империя се разпростира и върху целия Спирален ръкав. Познаването на картографията є позволяваше да прозре най-лесно осъществимия начин за постигане на целта, защото тази нейна специалност се беше превърнала едва ли не в политическа наука, която се занимаваше не само с карти, а и с чуждите раси, с транспортните връзки и енергийните доставки. Опитът є в политиката и по-точно в междузвездната и междурасовата политика є беше дал необходимото, за да бъде на висота в отношенията си както с човешките, така и с чуждите правителства. Знанията є в областта на минното дело и съветите, за които се обръщаше от време на време към престарелия си и тежкоподвижен, но все още с бистър ум баща, є посочиха начина да осъществи мечтата си, без да зависи материално от когото и да било. А при нейната интелигентност и напористост, която нямаше граници — според някои от биографите ставаше дума за същия този неин необуздан нрав, насочен и ръководен както следва, успешният старт беше едва ли не неизбежен.
И ако до този момент от галактическата история на човека проникването му в други светове се предприемаше от военните и за техните цели, Вайълит Гарднър убеди Републиката да є продаде икономическите права върху седемнадесет звездни системи в Спиралния ръкав и по този начин се превърна в нещо като частен филиал на човешката завоевателска машина. Тя се интересуваше не толкова от военните начинания, колкото от политиката на икономическо подчиняване и контакти. На тридесет и две години мечтата є не беше вече мимолетно видение, а логичен, рационален, добре обоснован трактат от шестстотин седемдесет и две страници, превърнал се едва ли не в библия за подчинените є. В него се обясняваше защо точно тези седемнадесет звездни системи трябва да разширят човешкото влияние в Спиралния ръкав, как и в каква последователност трябва да се проникне във всяка една от тях, каква ще е цената на завоюването и на каква печалба може да се разчита.
Вайълит започна с Пирели и Доксус II, две на пръв поглед незначителни кислородни планети без никакво население, чието единствено предназначение беше да доставят гориво и боеприпаси. После се насочи към Касълстоун — планета, богата на скъпоценни камъни и ядрени материали. Бяха є нужни три години, за да въведе парична икономика сред местните разумните двуутробни. Износът от мините є в Касълстоун беше повече от достатъчен, за да финансира следващите є няколко начинания, но междувременно тя успя да си докара и рак (който се лекуваше), както и някаква много рядка болест на кръвта (по всяка вероятност неизлечима). Реалистка както винаги, тя реши, че Времето е единствената стока, която не е в състояние да купи и продаде и че не може да си позволи да прекара повече от три години на която и да било планета.
Изтънчената жестокост се превърна в нейно главно оръжие — първо на Нарабела, после на Шугармун, кислородния спътник на огромния Борго ХI, и по времето, когато спря вниманието си върху Голдстоун, възнамерявайки да го превърне в основополагащ камък на малката си търговска империя, тя беше подготвена за всякакви непредвидени обрати.
При кацането си там тя завари една примитивна хуманоидна раса, чиито народи непрекъснато воюваха помежду си и нямаха никакво понятие от парична икономика. След като двете срещи с владетелите на най-могъщите страни се оказаха безплодни, тя потърси сътрудничеството на Космическия флот и с негова помощ въведе немалко подобрения в бита на жителите. Построи мостове и пътища, внесе торове и хибридни семена, дори докара екип от екзобиолози да осигурят на населението квалифицирана медицинска помощ.
На жителите на Голдстоун не беше нужно много време, за да свикнат с нововъведенията, които правеха суровия им живот по-поносим, а междувременно тя насочи вниманието си към други два свята. После един хубав ден без никакво предупреждение всички хора напуснаха Голдстоун, помощите секнаха, а удобствата, от които местните вече бяха зависими, започнаха да изчезват.
Владетелите на различните държави я издириха — тя беше на тяхно разположение винаги, когато им потрябваше — и я помолиха да им върне онова, което им беше отнето. Вайълит обясни, че подобна благотворителност струва пари, а Републиката е отрязала всички помощи за Спиралния ръкав. И тъй като те нямат парична икономика, очевидно не могат да є дадат парите, нужни за излизането от това затруднение. Тя изпитва най-искрени симпатии към тях, разбира се, но какво би могла да направи?