— Всички, които имат желание да се включат в рудодобива — отговори Вайълит. — В противен случай ние сами ще разработим всички находища на планетата. Ще ни трябва повече време, затова пък забавянето ще ни направи по-богати. — Тя помълча. — Струва ми се, че можете да разчитате на доста желаещи. Освен това без съмнение ще трябват и фермери, тъй като миньорите ще имат нужда от храна.
— Ние стигнахме до заключението, че ще е най-добре да дадем на фермерите Беламин — намеси се Грюнинг. — На пръв поглед тя е близнак на Каримон, но единствените рудни залежи, които притежава в прилични количества, са от мед и желязо. На галактическия пазар се търси мед, така че можем да преотстъпим концесията на правителството на планетата срещу правото да използваме северния континент за земеделски работи. Той е почти необитаем, а изследванията на климата и почвата показват отлични условия за земеделие.
Вайълит поклати глава.
— Вие не познавате местните раси, мистър Грюнинг. Те нямат парична икономика и не умеят да използват металите… но умеят да ценят земята. Ще започнем да добиваме мед на Беламин и ще отворим магазини за нашите работници. Както на всички останали планети, контролирани от „Спирал Арм Дивелъпмънт“, в тях няма да се допуска стокова размяна. Щом местните разберат, че в разработката на рудните залежи има пари, те ще си поискат обратно мините. Ние ще им дадем някои от тях срещу аграрни концесии и ще открием работни места за тях в онези, които ще останат под наш контрол. — Тук тя направи презрителна гримаса. — Никак не се учудвам, че на Републиката є се е налагало да воюва толкова често. Би трябвало да познавате по-добре онези, които възнамерявате да покорите, мистър Грюнинг.
— И вие не сте избегнали някои стълкновения, мадам Гарднър — опита да се защити Грюнинг.
— Така е — съгласи се тя. — Но никога не съм започвала с това. Не и преди да сме готови и преди голяма част от местното население да е научила достатъчно, за да застане на наша страна. Не бива да пилеете човешки ресурс във война с чужди раси, когато можете да накарате други чужденци да се бият вместо вас. — Тя го изгледа хладно. — И не е нормално да опустошите цяла планета така, че да я направите икономически безполезна за Републиката. В противен случай ще получите още един ненужен свят, прибавен към всички останали, вместо действащи в съгласие колелца в огромната човешка машина.
Грюнинг се размърда неспокойно на стола си.
— Моментът не е най-подходящ за политически спорове.
Ролс високо се изсмя.
— На кораба на мадам Гарднър няма неподходящ момент за каквото и да било, което на нея є харесва.
Вайълит се обърна към него.
— Благодаря, Линъс, но мистър Грюнинг е напълно прав. Нашата задача е да решим какво да предприемем по отношение на Беламин и най-вече на Каримон.
Обсъждаха този въпрос още час. Появи се пилотът и съобщи, че са влезли в орбита около Каримон и всеки момент ще кацнат.
— Къде ще се срещнете с Джаланопи — в неговото село или предпочитате той да дойде тук? — попита Ролс.
— Ние действаме от позиция на силата — отвърна Вайълит, разглеждайки отново изображението на Джаланопи. — Да му оставим малко достойнство в очите на племето и да идем ние.
Ролс кимна и се зае да организира кацането.
Корабът се приземи на около три мили от селото на Джаланопи и няколко минути по-късно три сухопътни коли, в които се бяха разположили Вайълит Гарднър и придружителите є, се отправиха към дървото на Джаланопи.
— Много хубава планета — отбеляза Вайълит.
— Да си кажа честно, с удоволствие бих останал в гората с Фуентес още три-четири месеца — усмихна се в отговор Ролс. — Прекрасен свят. Съвършени пейзажи и невероятен едър дивеч.
— Струва ми се, че видях някакъв огромен водопад, докато излизахме от орбитата — забеляза Вайълит. — Видя ми се близо четири мили широк, макар че бих могла и да греша.
— Да, знам го. Разположен е на река Каримона и е наистина страховита гледка. Казват, че можел да се чуе от двадесет мили разстояние.
— Има ли име? — поинтересува се Вайълит.
— Местните го наричат Доратуле.
— Звучно име, навява някои представи… И какво означава?
— Гръмлива мъгла.
Тя сбърчи нос.
— Този свят ще бъде човешки. Водопадът трябва да има човешко име.
— Сещате ли се за нещо?
Тя се замисли.
— Случвало ли се е Джони Рамзи да ловува на Каримон, след като си подаде оставката като секретар на Републиката?
— Не — отговори Ролс. — Струва ми се, че се е ограничил само с Пепони и още една-две планети, всичките близо до центъра на галактиката.
— Добре — отсече Вайълит. — Да го наречем водопада Рамзи. По този начин ще отдадем заслуженото на един добър политик, пък и кой знае? Може да чуе за това и да дойде тук на сафари, което да опише в мемоарите си. Малко реклама от този род няма да ни навреди.