— Кралю Джаланопи — тя прикри очи от един внезапен порив на вятъра, донесъл облак фина червеникава прах, — аз съм Вайълит Гарднър и представлявам компанията „Спирал Арм Дивелъпмънт“. Щастлива съм, че имам възможността да се запозная с вас.
— Радвам се да се запознаем, човеко Вайълит — изрече Джаланопи, след като изслуша превода. — Добре дошла в Мастабони.
Вайълит се обърна към Макфарли.
— Какво е това Мастабони?
— Името на селото — обясни Макфарли.
— Какво означава то?
— Лобно място. Тук са изклани хората на дядо му.
Тя предпочете да не обсъжда повече въпроса и се обърна отново към Джаланопи:
— Разбира се, вие знаете защо сме тук.
— Да, човеко Вайълит. Знам защо сте дошли. Донесохте ли оръжие?
— Донесох оръжие. И още нещо.
— Още нещо? — повтори Джаланопи. — Не съм искал нищо освен оръжие.
— Това е приятелски подарък.
— И какъв е този подарък? — запита той недоверчиво, стрелкайки език да хване някакво заблудено насекомо.
— Ние искаме да бъдем ваши приятели — отговори Вайълит. — Приятелите никога няма да позволят техните приятели да страдат без нужда. Ето защо не само докарах петстотин оръжия за вашите воини, но и наредих на компанията да прехвърли на Каримон пет хиляди души от собствените си сили за сигурност. Вашите врагове са и наши врагове и ние ще воюваме редом с вас, докато ги победим.
— Не съм искал помощ, а само оръжие — възпротиви се Джаланопи.
Вайълит му се усмихна.
— Нали затова са приятелите?
— Колко дълго ще останат на Каримон вашите сили за сигурност?
— Толкова, колкото ще е нужно да се утвърдите като най-могъщия крал на най-могъщия народ на планетата.
Джаланопи изслуша превода и се обърна към Макфарли:
— Истината ли казва, човеко Андрю? — попита той, а в това време на тридесет метра над главата му семейство клатиопашки започна да пищи срещу един златист гущер, който пъргаво се стрелкаше нагоре по огромния дънер.
— Да — отговори Макфарли, — само че не казва цялата истина.
— И каква е тя?
— Ти ще бъдеш най-могъщият крал на най-могъщото племе на Каримон. Но не бива да забравяш, че тя не е крал, а „Спирал Арм Дивелъпмънт“ не е племе, нито народ.
Джаланопи се замисли върху казаното от човека.
— Значи тя очаква от мене да бъда кукла в ръцете є?
— В общи линии това е целта є.
— И аз ще трябва да се съглася, така ли? — продължи Джаланопи, притваряйки очи пред напора на топлия вятър, донесъл нов облак прах. — Защото ако откажа, тя ще направи същото предложение на краля на фаните. — Той се вгледа изпитателно в Макфарли, но не получи отговор и продължи: — Мога още сега да ги избия всичките.
— Тогава ще изгубиш войната с фаните и рако — ти и в този момент я губиш. А и за убийството на Вайълит Гарднър ще последва жестоко наказание.
— Колко жестоко? — поинтересува се Джаланопи, като продължаваше да обмисля възможните варианти.
— По-жестоко, отколкото си в състояние да си представиш. Нямаш никакъв избор, Джаланопи.
— В този момент — поправи го кралят. — Ще сключа договора, защото съм принуден, но аз ще опозная врага си и ще открия слабите му места, както нощният убиец следи стадата витороги и си избира най-слабите за жертва. Те също не може да нямат слаби места и аз ще ги открия.
— Ти вече си победен, приятелю — изрече Макфарли с горчивина. — Ти никога досега не си се сблъсквал с нещо подобно, но за хората — и по-точно за Вайълит Гарднър — това е ежедневие. Тя е минала през всичко и е открила начини да се пребори, каквото и да измислиш.
— Но досега не се е сблъсквала с Джаланопи — твърдо заяви той. — И ще дойде ден, когато ще пожелае никога да не го е правила. Това мога да ти обещая, човеко Андрю. — Той се обърна отново към Вайълит. — Кажи є, че с радост ще приема нейните воини, които, разбира се, ще бъдат под мое командване.
— Тя никога няма да се съгласи на това, Джаланопи.
— Въпреки това є го кажи.
Макфарли преведе думите му.
— Моите хора имат оръжия и правила, с които вие не сте запознат, кралю Джаланопи — отговори Вайълит. — За тях ще бъде много по-добре да останат под командването на собствените си офицери.
— Настоявам те да се подчиняват на моите заповеди, докато воюват на страната на моето племе — заяви Джаланопи.
Вайълит сведе поглед надолу, където в краката є две бубулечки водеха война на живот и смърт, и след няколко минути размисъл отново вдигна глава и кимна в знак на съгласие.
— Щом толкова държите, силите ми ще бъдат под ваше командване.
— Убедена ли сте, че това е добро хрумване, мадам Гарднър? — прошепна Грюнинг.
— Не сега, мистър Грюнинг! — отвърна тя неопределено, без да отмества поглед от Джаланопи.