Грюнинг не посмя да каже нищо повече.
— И така — продължи Вайълит, — в замяна на нашата помощ и в знак на приятелство вие ще отстъпите изключителните права върху рудодобива на „Спирал Арм Дивелъпмънт“.
— Оценявам вашето желание да ми се притечете на помощ в този дребен сблъсък с моите врагове — отговори Джаланопи. — Това наистина е приятелски жест… но едва ли заслужава да ви отстъпя цялото си рудно богатство.
— Готови сме да платим за това, което получаваме.
— Слушам ви — заяви Джаланопи.
— Първо, за изключителното право да разработваме рудните находища на вашата планета ще ви дадем още две хиляди оръжия — най-мощните карабини, които човекът е изобретил.
— А какво ще кажете за другите оръжия?
— Какви други оръжия?
— Онези, за които ми разказа човекът Андрю. Съветникът ми Паратока ги е видял при посещението си във вашата Република — лазерни карабини, звукови пистолети, молекулни детонатори.
— Законът ни забранява да даваме такова оръжие на която и да било раса, нечленуваща официално в Републиката. Но аз мисля, че нашата помощ и оръжията ни ще се окажат напълно достатъчни за нуждите ви. — Тя направи пауза. — Освен това всяко първо число на месеца ще получавате по пет хиляди кредита, и така докато сме тук.
— Те още нямат календар, мадам Гарднър — прекъсна я Макфарли.
— Как тогава определят сезоните?
— Имат дълги дъждове и къси дъждове.
— Кажете му тогава, че ще му давам по двадесет и пет хиляди кредита в първия ден на дългите дъждове и в първия ден на късите дъждове, през цялото време, докато хората добиват руда от неговите хълмове.
Макфарли бързо пресметна наум и я погледна.
— Това е капка в морето — заяви той.
— Вие преводач ли сте или посредник? — раздразнено попита тя. — Превеждайте това, което ви казах.
Макфарли преведе предложението є.
— Ти на какво мнение си, човеко Андрю? — попита Джаланопи.
— Че това е капка в морето.
— Не разбирам.
— Много е малко.
— Колко трябва да поискам?
— По милион кредита преди всеки дъжд — отвърна Макфарли. — Проблемът е, че няма за какво да ги харчите.
— Ще намеря нещо — заяви Джаланопи и устните му се разтеглиха.
— Така ли?
— Май че и канфоритите правеха оръжие?
Макфарли се обърна към Вайълит и є предаде контрапредложението на Джаланопи.
— Това е ваша работа! — заяви тя с упрек.
Макфарли я изгледа мълчаливо и тя продължи:
— Първо, те имат само по три пръста на ръката си. Вижда ми се доста неправдоподобно да са измислили десетична система, пък и как би се сетил Джаланопи да ми излезе с такава хубава кръгла сумичка?
— Много ви сече умът, мадам Гарднър — призна Макфарли с крива усмивка. — На мене ми трябваше близо месец, докато схвана начина им на броене. — Внезапно усмивката му изчезна. — Още не сте отговорила на контрапредложението му.
— Не знам дали ще ми повярвате, преподобни, но нямам никакво желание да бъда ваш враг, нито пък на Джаланопи — увери го Вайълит. — Кажете му, че приемам неговите условия и ще му плащам милион кредита, или тяхната равностойност, всеки първи ден на дъждовете.
— Тяхната равностойност ли? — веднага се заинтересува Макфарли. — В какво? В конски тор, в хлорни таблетки или в гранит?
— Много недоверчива личност сте. Това е лоша черта у един човек, особено у свещеник. Ще плащам договорената сума в републикански кредити или в равностойна валута.
— Интересно къде ли е тук клопката?
— Няма клопка. Съгласна съм всичко да се оформи в писмен договор с Джаланопи. Всъщност моите инвеститори даже ще настояват за това. Всички договори трябва да бъдат документирани. Сигурна съм, че с радост ще представлявате Джаланопи, ако той не умее да чете на нашия език.
— Нямам нищо против.
— Вярно ли е, че тулабетите нямат писмен език?
— Вярно е.
— Тогава им кажете, че приемам техните условия и ще изготвим документ, под който ще поставим имената си. Договорът ще бъде в четири екземпляра. Той ще вземе единия, у мене ще се пази вторият, третият ще остане у „Спирал Арм Дивелъпмънт“, а последният екземпляр ще се съхранява в Комитета по външните работи на Делурос VIII.
Макфарли предаде предложението на Джаланопи.
— Това е най-добрата сделка, която ще сключиш — добави той от свое име. — Мисля, че би трябвало да приемеш.
— Къде са тези документи? — попита Джаланопи, като се огледа — никак не беше сигурен какво означава „документ“.
— Веднага щом се съгласиш, те ще бъдат изготвени на кораба на мадам Гарднър. После тя ще се върне, ние ще прочетем договора дума по дума, за да няма недоразумения, и тогава, ако и двете страни са съгласни, всеки ще постави знака си върху всичките екземпляри.