— Какво мога да направя за вас, Джаланопи? — любезно се осведоми последният.
— Доведи ми най-високопоставения офицер тук — нареди Джаланопи.
— Това не е армия, а сили за сигурност — отвърна Ролс. — Ние нямаме офицери.
— Ти си играеш с думите. Доведи ми войника, който командва всички останали.
— Веднага — съгласи се Ролс и повика един набит посивял мъж с брада, който се приближи и застана мирно.
— Джаланопи, това е Честър Майкълс — човекът, с когото искахте да говорите.
— Човеко Честър — каза Джаланопи, — знаеш ли за договора, който подписах с човека Вайълит?
— Не съм го чел, но същината му ми е известна, сър — отговори Майкълс.
— Знаеш ли, че твоята армия е под мое командване?
— Аз нямам армия, сър. Имам сили за сигурност.
— То е същото. Вие сте под мое командване.
— И аз така разбирам положението, сър — съгласи се Майкълс.
— Тогава ви заповядвам да нападнете фаните.
— Слушам, сър! — Майкълс огледа пустата савана. — А къде са те, сър?
— Те са на северозапад!
Майкълс постави ръка над очите си и погледна на северозапад.
— Нищо не виждам, сър!
— На двеста мили оттук.
— Боя се, че ще ми трябват по-точни данни за местоположението им, сър — заяви Майкълс. — Двеста мили северозападно — това звучи доста неопределено. На практика то включва стотици квадратни мили, сър.
— Отказваш ли да изпълниш заповедта ми, човеко Честър?
— В никакъв случай, сър. Ако ми посочите точното местоположение на врага, аз с радост ще поведа хората си срещу него.
— Вие имате машини, които могат да го засекат.
— Тъй вярно, сър. В този момент те са под ваше командване. Ако пожелаете да се запознаете с тях, сър, и по този начин да определите местоположението на противника, атаката може да започне незабавно.
— Аз не разбирам от машини, а човекът Андрю може да си служи с радиостанция, но казва, че не разполага с нужните кодове.
— Да, тук възниква малък проблем, сър.
— Заповядвам ви да му дадете кодовете.
— Така ще нарушим мерките за сигурност, сър. Преподобният Макфарли не е нито тулабет, нито член на нашите сили. Аз с радост бих дал кодовете лично на вас, сър. Те са доста сложни, но след като веднъж ги прочетете… Предполагам, че можете да четете и да пишете, сър? Тогава не бих имал никакво законно право да ви попреча да ги споделите с когото пожелаете, в това число и с преподобния Макфарли.
Джаланопи изслуша превода на Макфарли и изгледа втренчено Ролс и Майкълс с оранжевите си котешки очи. Лицевите му мускули се раздвижиха и по кожата му изби бистър секрет. Той се обърна и си тръгна, следван от Макфарли.
— Какво щяхте да направите, ако можеше да чете и да пише? — полюбопитства Ролс.
Майкълс се ухили.
— Дори да можеше да чете и да пише, той говори само на змийския си език и не знае нашия.
— Е, добре, приятен обяд и поставете хората си в готовност — усмихна се в отговор Ролс. — Имам чувството, че нашият зеленокож приятел изпитва това, което ние, търговците, наричаме „мъчителна преоценка“.
— Да, сър — отговори Майкълс, рязко отдавайки чест, и се запъти към походната столова.
Двадесет минути по-късно Джаланопи предаде командването на Колоната на Линъс Ролс, който незабавно прехвърли всички операции на Честър Майкълс и помощниците му.
Ролс се върна в Мастабони с Джаланопи и Макфарли и оттам поддържаше постоянна връзка както със северното, така и с южното звено на Колоната. На Силите за сигурност бяха нужни точно четири дни, за да се справят с рако, а два дни по-късно капитулираха и фаните. Единадесет хиляди местни жители бяха убити, ранените бяха двойно повече. От хората загинаха само четирима, като трима бяха покосени от заблудени куршуми, изстреляни от скорострелните карабини на тулабетите.
На около петдесет мили от Мастабони Колоната се прегрупира и остана там още месец, докато Ролс не се увери, че броженията сред враговете на Джаланопи са свършили. Тогава Силите за сигурност се върнаха на Голдстоун и част от „обслужващия персонал“ се пръсна из различните светове. Повечето — над двадесет хиляди души — предпочетоха да останат на Каримон: да регистрират рудодобивни участъци, да разработват огромни ферми в обширните равнини източно и западно от Мастабони, да захванат дребен бизнес или просто да си губят времето в лов на диви животни, с каквито гъмжаха саваните и хълмовете на планетата.
Вайълит Гарднър се върна месец и половина след войната от съседния Беламин с договор, грижливо прибран в сейфа є на Голдстоун.
— Как вървят работите? — запита тя дошлия да я посрещне Ролс веднага щом излезе от кораба си.