— Змиите създават ли ви някакви проблеми?
Той поклати глава.
— Дадохме на всяко семейство по пет хиляди кредита обезщетение.
— И те ги приеха? — попита тя, когато поеха по широкото ново шосе край завъртените къщички и землянки на тулабетите.
— Преди година те нямаше да знаят какво е това кредит, а днес можете да видите повечето от опечалените семейства да пилеят парите си в магазина на компанията.
— Такива са предимствата на паричната икономика — изрече мрачно тя. — Какви щети са нанесени на мината?
Ролс вдигна рамене.
— Няма да разберем в близките седмици. Има много боклук за разчистване.
— Наеми още змии и ги накарай да работят денонощно. Искам продукцията точно по график.
— Не знам как ще накараме някоя змия да се хване отново на работа, докато не ги убедим, че мините са безопасни.
Тя го изгледа студено.
— Не си спомням да съм го формулирала като молба, Линъс! Направи каквото е нужно, но тази мина трябва да заработи отново!
— Джаланопи вероятно ще ни създаде спънки.
— Плати му.
Ролс въздъхна тежко.
— Тук може да възникне малък проблем. Той вече си е дал сметка, че оръжията, които му дадохме, на практика са негодни, пък и знае, че запасът от боеприпаси е ограничен. Няма да сгреша, ако кажа, че той не е сред най-възторжените ни поддръжници.
— Не е нужно да ни поддържа. Достатъчно е да не ни пречи.
— Бих могъл да му дам повече пари — изрече предпазливо Ролс, — но…
— Но?
— Той няма за какво да ги харчи. Повечето змии нямат почти нищо, но Джаланопи вече има достатъчно пари, за да купи всичко, което се продава на тази проклета планета. — Ролс млъкна притеснен. — Мисля, че бихме могли да приберем някое и друго дълговрато от фаните.
— Прави това, което трябва да се направи — отсече тя. — Искам мината да проработи.
— Бих предпочел да оставя това задължение на Клайн и Шиндлер. И така си имам достатъчно работа.
Тя поклати глава.
— Това е твоята работа! А концесията за лова ти е наградата. Ти си най-старият и най-опитният член на екипа ми на тази планета, Линъс. Ти ще направиш така, че мината да започне работа.
— Но…
— Без спорове, Линъс. Много се радвам, че откри нещо, с което ти е приятно да се занимаваш, и съм сигурна, че то ще ни донесе печалба. Само че всяко нещо по реда си. Мините са на първо място.
— Щом го казвате вие…
— Да, така мисля.
На следващата сутрин Макфарли се отправи към временния є офис и поиска аудиенция с нея. Тя го накара да чака, докато привърши закуската си и вземе многобройните си лекарства, след което нареди в стаята да звучи успокояваща музика и стените да бъдат полупрозрачни, за да пропускат вялите слънчеви лъчи. Сега вече Макфарли можеше да бъде въведен при нея.
— Какво мога да направя за вас, преподобни Макфарли? — попита тя, вдигайки поглед от компютъра си.
— Можете да спрете работата в мината, докато не бъде осигурена пълна безопасност — отговори той, отупвайки праха от костюма си.
— Тя вече е осигурена — заяви Вайълит, взирайки се безучастно в холографските изображения на родителите си, които сякаш плаваха над самата повърхност на бюрото є. На стената зад нея висеше в рамка копие на договора є с Джаланопи — едно от стотиците, окачени във всеки офис на компанията „Спирал Арм Дивелъпмънт“ по цялата планета.
— Искате да кажете, че мината е достатъчно безопасна за тулабетите — жлъчно изрече той. — Не виждам обаче в нея да работят хора.
— Не сте виждали да работят хора и преди инцидента. Те са тук, за да надзирават работата.
— Хората са тук, за да експлоатират — поправи я Макфарли.
— Да, за да експлоатират рудното богатство на планетата — съгласи се тя.
— Знаете какво имам предвид! — изрече той разгорещено. — Вие наемате тези нещастници да ви работят за някакви жалки грошове, не им осигурявате никаква защита, а при катастрофа плащате на семействата им също такива жалки суми. Плащате на Джаланопи, за да си затваря очите, и продължавате да работите при същите опасни условия, сякаш нищо не се е случило.
— Седнете, преподобни.
Той се огледа, забеляза единствения стол в стаята и седна.
Вайълит дълго се вглежда в него, изучавайки лицето му на слабата светлина, и накрая изрече:
— Вие имате вид на човек, преподобни Макфарли. Защо тогава непрекъснато вземате страната на тези змии в ущърб на собствените си хора?
— Хората не бива да постъпват така с тези нещастни, примитивни създания!
— Грешите. Всички хора постъпват точно като мене. Да господстваме в галактиката — такава е нашата съдба, преподобни Макфарли. Вече сме присъединили и обединили около четиридесет хиляди свята и с всеки изминал ден те стават все повече. Нито един от тях не е бил в по-добро положение, преди да стане част от Републиката.