С едно махване на ръката Вайълит го отпрати и се върна към компютъра си. След обяда се получиха уверенията на инженерите, че срутената мина може да бъде отворена още на следващата сутрин, и тя отлетя с частния си самолет за Атина, където я чакаше единствената оборудвана стая в болницата, готова за ежемесечното є кръвопреливане.
Вайълит се носеше над пода във въздушното си легло. Една тръбичка отвеждаше кръвта є до пулверизатор, друга вливаше във вените є свеж запас от животоподдържащата течност. Тя не преставаше да се изумява, че медицинската наука е успяла да запази живота и работоспособността є толкова дълго, и в същото време се чудеше какви ли са тези демони в нея, способни така да омърсят прясната кръв, че само след месец тя да бъде безполезна и болна като онази, която сега изтичаше от вените є. Макфарли сигурно би нарекъл това проклятие на честолюбието, мина є през ума. Вайълит предпочиташе да го възприема като цена на величието. От време на време си задаваше въпроса кого от двамата ще оправдае времето и дали сегашното є състояние не се дължи на безразличието на Бога в една равнодушна вселена.
Тя всеки път се изненадваше, излизайки от кръвопреливането по-скоро изтощена, отколкото бодра и енергична, въпреки свежия запас от кръв. Затова сега предпочете да се възстанови на спокойствие в малката си вила с изглед към водопадите Рамзи, която беше построила с такава цел.
Вайълит пристигна късно следобед и прекара оставащите няколко слънчеви часа, бродейки из околността, придружена от тримата си телохранители, после се върна във вилата, където личният є готвач вече беше приготвил вечерята. По-късно седна на високата веранда пред входната врата, окъпана от лъчите на двете луни на Каримон, и започна да наблюдава огромните червени хълмове, величествените витороги и пъргавите бързоноги скокливци, спускащи се към Каримона на водопой. Въздухът беше прохладен, чист и свеж и за няколко прекрасни мига тя се почувства единственият човек на планетата.
Вайълит прекара два дни и две нощи на водопадите, възвръщайки изчерпаната си енергия. Смяташе да остане там още една седмица и сетне да се върне в Атина.
Тогава се получи съобщение от Ролс, което бързо я върна към действителността.
— Стачка ли? — повтори Вайълит. — Знаят ли поне какво е това стачка?
Холографското изображение на Ролс витаеше над компютъра є — по-скоро с раздразнен, отколкото с разтревожен вид.
— Вече знаят — промърмори той с кисела гримаса. — Имам чувството, че един известен нам джентълмен в расо им е преподал кратък курс по трудови правоотношения.
— Този човек май започва да ни носи повече неприятности, отколкото полза — зловещо произнесе тя. — Поставете го под домашен арест и не го пускайте да излиза от къщи, докато не оправим положението.
— По какво обвинение?
— Измислете нещо и не отстъпвайте.
— Той не е нарушил законите на Каримон, а човешките закони тук не важат.
Тя замълча за миг, обмисляйки ситуацията, накрая изрече:
— Обявете военно положение в целия район. Повикайте на помощ от Атина силите за сигурност. Аз ще им съобщя, че нареждането е съгласувано с мене, и след три часа те ще бъдат тук. Арестувайте Макфарли за подстрекателство към насилие. Отнасяйте се с него учтиво, създайте му всички удобства, но го дръжте изолиран. Не искам да разговаря с когото и да било от тулабетите.
— Нужно ми е някакво законно основание за обявяване на военно положение — забеляза Ролс.
— Основанието е сигурността на планетата. Получили сме сведения, че канфорийците могат да ни нападнат всеки момент. Естествено ние не бихме позволили прекъсване на жизненоважното производство заради създалото се напрежение. Затова ти имаш основание да мобилизираш всички работоспособни змии и да ги пратиш на работа в мините.
— Не бих искал да защитавам подобна версия пред някой съд в Републиката — подметна Ролс.
— Републиката няма нищо общо — отговори Вайълит. — Каримон не влиза в Републиката. Той е независима планета, сключила договор с частна компания.
— А ако окажат съпротива?
— Няма такава опасност.
— И все пак…
— Тогава поставете Джаланопи под стража — за негова защита — и направете същото с всяка змия, която има достатъчно власт да призове към стачка. Отнасяйте се с тях учтиво, но не им позволявайте да влизат в контакт със своите. — Тя отново помълча. — Утре по някое време ще пристигна и ще поема работите в свои ръце.
— Може би е по-добре да си останете там — предложи Ролс — или да се върнете в Атина. Тук може да стане опасно.