— Да, вие сте напълно ясен, но не мисля, че действията ви се базират на някакво законно основание — отвърна Вайълит. — Аз имам юридически издържан договор, подписан от мене и Джаланопи, и обстоятелството, че той вече не желае да го спазва, не го прави по-малко законен.
— Това ще реши Министерството на външните работи.
— Не, господин Гонт. Ако има нещо, то ще се реши от съда. Вече съм минала по този път на Доксус II и на Шугърмун и ви уверявам, че съдът ще подкрепи правото ни да бъдем тук.
— Запознах се обстойно с цялата ви кариера, мадам Гарднър — каза Гонт. — В случаите с Доксус II и Шугърмун сте имали подкрепата на Министерството на външните работи, но ви уверявам, че сега нещата стоят по-иначе.
— Вашата подкрепа винаги е добре дошла, но не е чак дотам необходима. Повтарям ви: аз имам законен, валиден договор с Джаланопи.
— От този момент нататък нямате — изрече неумолимо Гонт. — Ако искате да се обърнете към съда да отмени нареждането ми, никой не може да ви попречи. Министерството ще се противопостави на всяко ваше действие в тази насока. По мои пресмятания ще са ви нужни не по-малко от тридесет години, за да си извоювате отмяна на разпореждането ми, а може би и повече — ако въобще успеете да постигнете нещо. На ваше място щях да насоча усилията си не към безогледна експлоатация на чуждите раси, а към помощта, от която се нуждаят.
— Мистър Гонт — изрече Вайълит, — извинете ме за прямотата, но вие сте един канцеларски плъх и говорите глупости. Аз правя точно това — помагам на туземците от планетите, контролирани от „Спирал Арм Дивелъпмънт“, да се издигнат на по-високо ниво, и то без да ги бомбардирам, както неведнъж вече е правила Републиката, опитвайки се да покори някоя планета. Аз не издигам марионетни правителства — друг любим номер на Републиката — и не намирам за нужно да търся подкрепата на Космическия флот, за да защити шепата хора, емигрирали тук. Аз правя това, което вашето любимо министерство би трябвало да прави, и съм възмутена от вашата късогледа, враждебна позиция, както и от незаконното ви вмешателство. Надявам се, че и аз бях достатъчно ясна?
— Вие ми бяхте ясна още в момента, в който сложихте ръка на първата планета и се заехте да експлоатирате наивните туземци — заяви Гонт с нескривана враждебност. — Становището на министерството е, че вие сте изфабрикували условията, принудили Джаланопи да подпише договора с вашата компания, че съзнателно сте го заблудили относно степента на правомощия, които договорът ви дава, че сте потушили законна стачка на местните работници и че незаконно сте задържали един човек и шестима тулабети, в това число и крал Джаланопи, за да облагодетелствате финансово компанията си. — Той млъкна да си поеме дъх и я погледна право в очите. — Договорът е невалиден. Вие имате законното право да оспорвате решението, но докато то не бъде отменено по съдебен път, вие ще бъдете третирана като престъпник, ако се опитате да предприемете на Каримон някакви действия, основаващи се на правата, които договорът ви дава. — След кратка пауза той добави: — Давам на всички хора един месец да се споразумеят лично с крал Джаланопи или да напуснат планетата. — Гонт се обърна към Джаланопи. — Устройва ли ви това, кралю Джаланопи?
— Да, човеко Гонт — отговори тулабетът, който внимателно слушаше превода на Макфарли, тъй като все още не владееше земния език достатъчо добре.
— Не ви питам дали сте съгласна с моето нареждане, мадам Гарднър, а дали го разбирате?
— Разбирам го — отговори Вайълит.
— Имате ли намерение да го спазвате?
Тя го погледна, но не каза нищо.
— Повтарям, имате ли намерение да спазвате нареждането ми?
— Не отговарям на въпроси, целящи да ме оскърбят — заяви Вайълит и се обърна към Катрин Нджобе: — Какво общо има Комитетът по картография с всичко това?
— Досега говорехме така, сякаш Джаланопи е владетел на цялата планета — започна Нджобе. — Нещата обаче стоят по-иначе. Той е крал на тулабетите, но на Каримон има и други племена. Когато Картографията получи информацията за решението на Министерството на външните работи, дадено ни беше нареждане да изработим карта, на която да бъдат нанесени границите между различните племена на планетата. — Тя млъкна и се усмихна притеснено. — Републиката си дава сметка, че вече сте направила значителни капиталовложения на Каримон, и смята, че може би ще пожелаете да сключите споразумение с някое от другите племена, вместо да се оттеглите напълно от планетата. — Тя неловко пристъпи от крак на крак. — Такова споразумение, разбира се, ще трябва да получи одобрението на Комисията по външна политика.