— Тук съм, за да обсъдим една работа — Ролс измъкна от джоба на жилетката си дълга пура, внос от Антарес, и я запали.
— Наредено ни е да не влизаме в делови отношения с Вайълит Гарднър или с нейната „Спирал Арм Дивелъпмънт“ отсега нататък — гневно изрече Макфарли. — Струва ми се, че господин Гонт от Министерството на външните работи го каза съвсем ясно.
— Аз вече не работя за нея. Тук съм по свой въпрос.
— Разногласия в лагера на крадците? — подметна Макфарли.
— Да го наречем преоценка на целите — отговори Ролс. — Тя си има свои цели, а аз — мои.
— Не искам да си имам работа с никой от хората — отсече Джаланопи.
— А, не се и съмнявам — невъзмутимо заяви Ролс. — Ни най-малко не се съмнявам. — Той сви рамене. — Но ако не искате да ме слушате, това си е ваш проблем. Благодаря ви, че ми отделихте от времето си, и съжалявам, че ви обезпокоих.
Той понечи да си тръгне, но Джаланопи го спря.
— Чакай!
Макфарли се обърна към Джаланопи.
— Защо го спря? — попита той на тулабетски.
— Да чуем какво има да ни каже. Държанието му не ми харесва. Вижда ми се прекалено самоуверен.
— Не трябва да го слушаш — предупреди го Макфарли. — Запомни: Министерството на външните работи е на наша страна.
— Така е — съгласи се Джаланопи. — Но нищо не ми пречи да го изслушам. Искам да разбера защо говори така самонадеяно. — Той се обърна към Ролс и изрече на неговия език: — Ще чуя предложението ти, човеко Ролс.
— Благодаря. Мисля, за никого не е тайна, че искам да организирам ловен бизнес на Каримон. Вече бях предприел някои предварителни стъпки по времето на нашето малко стълкновение преди две седмици. Все още имам желание да открия своя фирма и бих искал да взема под наем района, който наричате равнините Баски.
Джаланопи схвана най-същественото, но въпреки това се обърна към Макфарли за точен превод.
— Какво ме засяга това? — попита той, след като чу превода. — Наредено ми е да не влизам във взаимоотношения с вас.
— Изслушай ме поне — настоя Ролс. — Готов съм да ти плащам наем сто хиляди кредита годишно и десет процента от брутната ми печалба. Това не е договор, както ще ти каже и преподобният Макфарли. Става дума за единична сделка. Земята си остава твоя. Всичко, което искам, е изключителното право да ловувам на нея.
— Това, което искаш, не ме интересува, човеко Ролс, пък и ти нямам доверие.
— Виж сега — настоя Ролс. — Ако те притеснява Вайълит Гарднър, съгласен съм да се споразумеем, че никой от нейните хора няма да стъпи в равнините Баски.
— Те така или иначе си тръгват след дванадесет дни най-късно — прекъсна го Макфарли. — За какво им е притрябвало да стъпват в равнините Баски?
— Ама вие не сте ли чули? — учуди се Ролс. — Тя прехвърля предприятието си при фаните.
Макфарли и Джаланопи се спогледаха изненадани.
— Не — каза тулабетът. — Не сме чули.
Ролс кимна.
— Така е, тя си прибира всичко, което е нейно в Мастабони — хората, машините, генераторите. Предполагам, че ще трябва да ви остави пътищата, дори и да няма нито една кола, която да ги използва.
— Тя не може да сключи договор с фаните — възкликна Макфарли. — Господин Гонт ни увери в това.
— Господин Гонт си седи на Делурос VIII и няма представа какво става тук. Освен това си мисля, че предупреждението му е хванало място. Тя предлага на фаните далеч по-изгодни условия. Нещо от рода на пет милиона кредита годишно, безплатни болници и училища и повече оръжие, отколкото могат да носят — оръжие, което действа, а не като онова, дето го пробута на тулабетите. Освен това е съгласна да плаща на миньорите несравнимо повече, отколкото им плащаше тук. — Ролс замълча за миг. — Имала е на разположение две седмици, за да плати на някой и друг политик на Делурос, който є е дължал услуга. Според мене тя е успяла да прескочи Гонт и да си осигури благословията на Комисията по външна политика. — Той отново се загледа в Макфарли и Джаланопи с нескривано недоверие. — Ама вие наистина ли не знаехте?
— За пръв път чувам за това — заяви Макфарли, свивайки вежди.
— Колко оръжие ще им даде? — попита Джаланопи.
Ролс отново вдигна рамене.
— Не знам. Двадесет хиляди, може и тридесет. А може и повече.
— Защо се отказахте да работите при нея? — попита Макфарли недоверчиво.
— Независимо какво си мислите, ние се разделихме като приятели — отговори Ролс. — Тя е необуздана жена. Няма да спре, докато не изгради напълно своята империя в Спиралния ръкав, но ще умре, преди да е приключила. Един ден обмислих сериозно положението и разбрах, че аз не съм от необузданите. Имам достатъчно пари, за да преживея спокойно остатъка от живота си, пък и изведнъж ми хрумна, че съм по-близо до края, отколкото до началото. Време е да се насладя на плодовете на труда си, а за времето, което прекарах с Фуентес, открих кое ми харесва най-много.