— Ще помислим за една среща с нея — каза Джаланопи.
— Това е добре — съгласи се Ролс. — Може да сме имали известни противоречия в миналото, но ще видите, че моето делово предложение ще облагодетелства и двете страни. Разчитам на едно дълго и ползотворно сътрудничество с вас.
— Ще видим — каза Джаланопи.
— Само си помислете добре какви други възможности ви се предлагат. Нищо друго не искам.
Пътувайки обратно към аеродрума, Ролс беше сигурен, че те правят точно това — разглеждат възможностите, които им се предлагат. И много преди да пристигне Катрин Нджобе, щяха да стигнат до извода, че единствената друга алтернатива е да се превърнат в икономическа и военна провинция, докато фаните процъфтяват благодарение на измисления договор с компанията „Спирал Арм Дивелъпмънт“. Начинът да се избегне това беше сключването на сделката със специалистката по картография при възможно най-добри условия.
И не за пръв път той изпита нещо като съчувствие към онези, които бяха достатъчно глупави да се изпречат на пътя на Вайълит Гарднър към осъществяването на нейния блян.
На сто осемдесет и третия ден от 1826 галактическа година Джаланопи, крал на тулабетите, подписа договор, с който даваше на новооснованата „Каримон Дивелъпмънт Корпорейшън“, собственост на Катрин Нджобе, ограничени права върху земеделието и заселването и неограничени права върху рудодобива в кралството на тулабетите, както и ловна концесия в равнините Баски, срещу вноска от пет милиона кредита годишно, която да се изплаща без прекъсване на Джаланопи и неговите наследници.
На сто осемдесет и шестия ден от 1826 галактическа година компанията „Спирал Арм Дивелъпмънт“ изкупи всичките сто процента от акциите на „Каримон Дивелъпмънт Корпорейшън“, в това число всички нейни имущества и задължения, за сумата от един милион кредита, а Катрин Нджобе получи място в борда на директорите на „Спирал Арм Дивелъпмънт Корпорейшън“.
На триста и четвъртия ден от 1826 галактическа година Катрин Нджобе представи пред Комитета по картография картите си на Каримон и съседния Беламин.
На триста и шестнадесетия ден от 1826 галактическа година Комитетът по картография одобри предложението на Катрин Нджобе имената на Каримон и Беламин, планетата-близнак, специализирана в рудодобива и селското стопанство, да бъдат сменени с Рокгардън и Флауъргардън в чест на Вайълит Гарднър, чиито усилия като ръководител на компанията „Спирал Арм Дивелъпмънт“ бяха довели толкова много планети в горещите прегръдки на Републиката.
А Вайълит Гарднър се приближи с още две стъпки до осъществяването на бляна, който гореше с безумен пламък в сърцето и.
III. Триумфът на Фуентес
Фуентес пълзеше по обгорената от слънцето земя. Стараеше се да не обръща внимание на потта, която се стичаше от челото и влизаше в очите му.
Пушката подскачаше в ръцете му. След като измина така четири-пет метра, той спря и още веднъж се вгледа внимателно напред.
Малкото стадо кафяви лосове още пасеше на около тридесет метра пред него. Дванадесет — всъщност не, единадесет женски, девет от тях с малки, и един мъжкар. На двеста-триста метра от лявата му страна пасяха още половин дузина самци, които изчакваха удобен случай, за да се реши някой от тях да предизвика мъжкара на стадото.
Фуентес с нетърпение чакаше да се махнат.
Защото на стотина метра от стадото се намираше неговата плячка — огромен червен хълм, който до този момент не бе усетил присъствието му. Беше великолепно животно, високо най-малко пет метра, покрито с твърда червеникава козина. Дългите му щръкнали уши постоянно потрепваха, ослушвайки се за опасност. Очите — малки, сини, недоверчиво надничащи изпод закърнелите рога на челото — не му вършеха кой знае каква работа, затова пък казваха, че слухът му може да долови шумоленето на храсталака на цяла миля разстояние, а огромните ноздри, разположени в края на продълговатата глава, надушват водата от петдесет мили.
Червеният хълм нямаше естествени врагове, поне не и преди туземците от Рокгардън да изобретят оръжието, но Природата като че беше предвидила и това, защото нито едно животно на планетата не бе така добре приспособено да открива опасността и светкавично да се спасява.
Според Фуентес това беше първото, което го правеше желана плячка. Търговците от Републиката плащаха добри пари за рогата, от които се изработваха украшения… но Фуентес имаше пари повече от достатъчно. Привличаше го трудността на задачата, предизвикателството — затова бе дошъл на Рокгардън, както преди това беше ловувал на Пепони и Серенгети и на още дузина планети, преди да се установи задълго тук.