— Значи сте бил сигурен, че ще купите моите синьо-златни?
— Точно така.
— Май трябваше да поискам повече.
— Да бяхте го направил!
Хокинс сви рамене.
— Какво пък, майната му, няма да развалям сделката, я!
Фуентес се върна след час с дузина от своите хора и подкара стадото синьо-златни към лагера си. Там вече ги чакаха четиристотин тридесет и шест специално подбрани мъже и жени, които имаха някакъв опит в ездата на коне или други животни. След още един час всички синьо-златни бяха оседлани и имаха ездачи. Някои от тях отначало се опитваха да буйстват, но Фуентес даде на хората цяла седмица да свикнат с животните и само след няколко дни те по нищо не се различаваха от която и да е добре обучена кавалерия на добрата стара Земя.
Всяка вечер някой от помощниците му се свързваше с базовия лагер и питаше за местоположението на противника. Най-сетне на осмия ден той реши, че екипът му е готов за бой, и насочи вниманието си към най-близката военна част на Джаланопи — четирихилядна тулабетска армия, разположена на лагер в подножието на планината Теня, на около четиридесет мили източно от неговите сили.
— Съберете хората — нареди Фуентес на един от помощниците си и се отправи към центъра на лагера, където зачака отрядът да се строи.
— Срокът на обучение завърши — обяви той, когато и последният войник застана мирно в строената пред него редица. — Утре сутринта потегляме за планината Теня, където ще се срещнем с една от армиите на Джаланопи. Те са въоръжени с канфоритско оръжие, но почти е сигурно, че един на десет ще може да борави с него, докато всички вие сте показали сръчност и умение в боравенето със собственото си оръжие.
Той замълча и пое малкото сандъче, което един от помощниците му подаде.
— Нашите синьо-златни ще ви позволят да прекосите всеки терен, без да привличате ненужно вниманието към себе си. Животните са част от този свят и мисля, че мога да ви обещая този път провалът на Каримона отпреди два месеца да не се повтори. Някой от вас сигурно ще попита дали ще бъде толкова лесно да се доближите до врага дори и на гърба на местни животни. Всеки един от вас, когато се върне в палатката си, ще намери върху леглото си сандъче като това тук. — Той вдигна сандъчето и го отвори. — Във всяко има по един костюм като този.
Фуентес извади отвътре раирано трико на сини и златисти ивици.
— И от днес нататък през цялото време ще носите камуфлажните си костюми. Гарантирам ви, че на разстояние шест-седемстотин метра никой няма да може да ви различи на седлото, особено като се знае, че няма да яздите под строй към неприятеля. А след като се приближите на седемстотин метра, нататък вече знаете какво да правите и нуждата от камуфлаж и прикритие отпада.
При вида на костюма по редицата премина шепот на изненада.
— Искам да ви напомня още веднъж: след като предам съобщението, че сме наближили врага, единствено аз, полковник Никълс и полковник Калтроп имаме право да водим отряда. Един от нас винаги ще язди начело, а вашите животни ще го следват свободно, без да ги пришпорвате. Ако попаднат в полезрението на неприятеля, подредени по някакъв неестествен начин, ще изгубим цялото си предиство. Ясно ли е?
Всички закимаха с глави.
— Има ли някакви въпроси?
— Какво да правим с пленниците, които ще вземем, сър? — обади се една млада жена. — Фермите са далече, а ние не разполагаме с провизии, за да ги храним, нито с излишни синьо-златни за езда.
— Отговорът сам се натрапва — отговори Фуентес. — Не можем да си позволим някой оцелял да избяга и да донесе на Джаланопи, че сме си послужили с тази военна хитрост — да се прокрадваме и да нападаме, яздейки синьо-златни. — Той млъкна и обходи с поглед отряда си. — Ако няма оцелели, няма да има и пленници. Има ли някой, който да не е разбрал какво искам да кажа?
Всички мълчаха.
Фуентес ги разпусна и нареди да ги събудят един час преди разсъмване.
Лагерът гъмжеше от готвачи, ординарци и коняри, които сновяха насам-натам, но Фуентес издаде заповед за тръгване едва на зазоряване.
— Бихме могли междувременно да проверим и издръжливостта на тези добичета, когато са натоварени максимално — заяви той, след като бяха изминали около миля. — Да ги пуснем в тръс или лек галоп няколко мили и да видим как ще им се отрази.
След около две мили дори и най-силните животни бяха запенени и дишаха тежко.
— Ето, научихме каквото ни трябваше — отбеляза Фуентес. — Малко повече от половин миля развиваха добра скорост, достатъчна да избягат от беснозъб или нощен убиец, но не са в състояние да се движат цял ден по този начин като скокливците или кафявите лосове.