Той знаеше, че положението му не се отличава от това на много други хора, че множество млади мъже и жени, които не можеха да си купят участъци в близост до земите на фаните и тулабетите, ще търсят по-евтини места и че след няколко години в страната на рако ще изникнат стотици ферми. Ще се построят пътища, после ще се издигнат първите малки търговски центрове, след тях огромни зърнохранилища и накрая един-два града. Той възнамеряваше да бъде готов за появата им.
Единственият проблем се заключаваше в това, че въпреки равната повърхност на участъка в него имаше невероятно количество камъни, повечето точно под повърхността. Те затрудняваха движението на машините, чупеха плуговете, пукаха гумите. Повечето не бяха големи — можеха да се вдигнат с една ръка. Само че бяха толкова много — сякаш колкото повече вадеше от земята, толкова повече оставаха.
Интересна работа — той започна да копае все по-надълбоко, на около два метра, но количеството им не намаляваше. Уилкок нямаше диплома по агрономство или геология, но си мислеше, че може да познае добрата целина, щом я зърне, а сега се сблъскваше с нещо съвсем непонятно.
Най-накрая, вбесен, той се свърза с Мастабони, даде им координатите си и нае самолет да занесе проби от почвата за анализ — да види дали и за в бъдеще ще продължи да намира несметни количества камънаци там, където се надяваше да има богата, плодородна земя.
Самолетът се върна три дни по-късно с пробите от почвата и с професор Джеймс Елъри.
Уилкок се запъти към затревената ивица за кацане и с изненада видя от самолета да слиза едър, масивен мъж с брада и огромна раница на гърба.
— Вие ли сте Ричард Уилкок? — попита мъжът.
— Аз съм.
Елъри протегна ръка.
— Аз съм Джеймс Елъри от университета Гарднър.
— Но той е в Атина — намръщи се Уилкок. — Аз изпратих пробите си в Мастабони.
— А оттам потърсиха мнението на специалистите в Атина — обясни Елъри.
— И какво? Каква е присъдата?
— В тази почва не може да има такива камъни.
— Нали не са ви пратили само за да ме обвините, че съм фалшифицирал пробите? — ядоса се Уилкок.
— В никакъв случай. Тъй като тези камъни не могат да се появят по естествен път в подобна почва, пратиха ме да разбера кой ги е поставил тук. — Той се усмихна. — Аз съм от Комитета по археология.
— Мислите, че някой ги е поставил тук? — учуди се Уилкок.
— Сигурни сме в това — увери го Елъри. — Не знаем само кой и защо го е направил.
— Как смятате, колко време ще ви трябва да го установите?
Елъри вдигна рамене.
— Нямам представа.
— Длъжен съм да ви предупредя, че нямам никаква готовност да посрещам гости. — Уилкок се усмихна виновно. — Всъщност и досега живея в палатка.
— Няма нищо, аз мога да се настаня някъде на открито, докато пристигне екипът ми.
— Екипът ви?
— Аз съм само авангардът, така да се каже.
Пилотът махна с ръка на Елъри, професорът помаха в отговор и малкият самолет набра скорост, минавайки край тях, преди да се откъсне от тревата.
— Добре! — изрече енергично Елъри. — Ще ми покажете ли къде да търся тези камъни?
— Просто копайте тук — отговори Уилкок.
— Където съм застанал?
Уилкок изсумтя с отвращение.
— Навсякъде около вас в радиус две мили.
— Чудесно! — възкликна Елъри.
— Обядвал ли сте?
— Дори не съм закусвал — призна Елъри. — Бях прекалено развълнуван.
— Добре, да идем тогава в палатката ми и да приготвя нещо за хапване.
— Много приятно място — оглеждаше се наоколо професорът, докато извървяха милята разстояние до лагера на Уилкок. — Добре защитено от стихиите, със сигурен водоизточник, височина хиляда и шестстотин метра — значи през лятото няма да бъде прекалено горещо. Разбирам защо сте го избрали. Чудя се само кой ли си го е харесал преди вас.
— Напълно ли сте сигурен, че някой друг си го е харесал? — попита Уилкок със съмнение.
— Тези камъни не са тукашни, пък и в такова количество…
— И вие градите надеждите или теориите си — или каквото е там — единствено върху това?
— Не съвсем. Макар че камъните без съмнение са важен признак.
— Но не единственият?
Елъри поклати глава.
— Не.
— Какво още?
— Още някои неща, които би трябвало да са тук, но ги няма.
— Кои са те? — учуди се Уилкок.
— Дърветата.
— Дърветата?