Тази нощ имаше вълнения в Атина, Талами, Мастабони и дори в една малка змийска колония отвъд водопадите Рамзи. На следващата сутрин Крепостта Каримон вече се беше превърнала в символ на равноправието за змиите от цялата планета. Тулабетите, които никога не бяха стъпвали в страната на рако, и фаните, невиждали в живота си жив рако, започнаха да обсаждат сградите на държавните учреждения, настоявайки Крепостта Каримон да бъде върната на племето. Ричард Уилкок, чието име не бяха чували допреди една седмица, беше оплакан като единствения човек без предразсъдъци на планетата, дори се понесоха слухове, че правителството е наредило да го премахнат, преди да е прехвърлил земята на двамата си прислужници рако. Последните от своя страна се издигнаха в съзнанието на змиите до верни приятели и сътрудници на Уилкок, а когато им беше отказано правото да свидетелстват пред съда, се превърнаха в официални мъченици на делото.
Не след дълго се появи и водач, както става винаги в такива случаи. Името му беше Роберт Гобе. Член на племето фани, прекарал няколко години на други планети и посещавал едни от най-добрите училища на Републиката, след завръщането си той разпали последователите си със серия от пламенни речи, в които призоваваше правителството да върне на змиите Крепостта Каримон. Гобе заявяваше, че всичко друго би било не просто оскърбление и неправда, а е равносилно на официално изразена позиция на правителството, че змиите не са нищо повече от животни в очите на господстващата раса.
Проблемът на Гобе беше в това, че змиите наистина не бяха нищо повече от животни в очите на господстващата раса, особено що се отнася до официалната държавна система, и след седмица на недотам ласкави предупреждения да бъде по-сдържан в изказванията си, той беше арестуван.
Тъй като беше фани, решиха да го интернират в страната на тулабетите, далеч от последователите му, затова го закараха в затвора в Мастабони. Но за голяма своя изненада при пристигането му там правителството установи, че тълпа войнствено настроени тулабети е обсадила затвора.
Гобе застана пред вратите и вдигна ръка за тишина.
— Те могат да ме затворят — заяви той, — могат да ме уморят от глад, да ме бият и да ме унижават, както биха могли да бият и унижават и вас, но не могат да ни поставят в по-лошо положение. Крепостта Каримон е наша и правдата най-накрая трябва да възтържествува.
Конвоят го повлече, но той успя да изрече още една последна фраза, която прехвърляше мост между неговия затвор и слушащото го множество:
— Дървото на Джаланопи още стои!
Много малко от присъстващите хора разбраха намека, но радостните възгласи на тулабетите се разнесоха на много мили наоколо.
Роберт Гобе беше хвърлен в затвора без съд и държан там в продължение на две години.
Той не си изгуби времето, а упорито се трудеше върху книгата си „Каримон ще бъде наш“, в която се съдържаха не само доводи от морално естество за връщането на Крепостта Каримон на змиите. В една дълга и подробна глава се изброяваха обидите, нанесени на народа му от управниците хора, и накрая се даваше наистина ужасяващ отчет за редовните побои, на които беше подложен от момента на арестуването си.
Затворникът по някакъв начин успяваше да изнася части от книгата си навън, всеки път по няколко страници. Правителството надуши работата точно преди да започне печатането є в Талами, арестува всички, които имаха някакво участие в проекта, и унищожи матриците.
Управниците обаче не знаеха, че има още едно копие на ръкописа и че той вече се печата на Земята, докато в Талами конфискуват всички примитивни печатни преси. Скоро книгата вече се четеше из целия Спирален ръкав, човешкият печат заставаше зад каузата на змиите, а след още една година секретарят на Републиката, който се намираше на половин галактика разстояние, на Делурос VIII, написа гневно протестно писмо до Рокгардън, възмутен от отношението към змиите въобще и към Гобе в частност.
Независимо че представителите на човешката раса на Рокгардън продължаваха да отстъпват многократно по численост на местните, правителството стигна до заключението, че въпросът не може да се реши от само себе си и трябва то да намери най-ефективното решение. Роберт Гобе най-накрая беше съден за подстрекателство към безредици и бунт, беше признат за виновен и обесен следващата сутрин на дървото на Джаланопи.