— Слушала съм ваши речи. Останах с впечатлението, че най-важната работа на планетата е да държите змиите в подчинение.
— Така е.
— Аз ръководя строителна компания, не затвор.
— Тогава ме изслушайте. Змиите са проблем на Рокгардън и ние сами ще си го решим. Няма нужда да идва някой и да ни казва какво трябва и какво не трябва да правим.
— Значи Републиката най-сетне се е намесила?
— На Републиката не є е работа да ни нарежда какво да правим — повтори Блейк. — Нашият свят не членува в нея.
— Аз може и да не съм съгласна с вашата политика, но в това напълно ви подкрепям. Проблемите на Рокгардън са си лично негови и Републиката няма защо да се бърка. — Тя се загледа в реката. Три витороги току-що бяха слезли на водопой. — И какво искат?
— Равни права за всички разумни същества — отговори Блейк. — Всеки да има право на глас.
— Правителството, предполагам, е отказало?
— Дайте на змиите избирателни права и те за един ден ще ни изхвърлят от планетата. Разбира се, че отказахме.
— Да, това е много интересно, Джон, и доста тревожно, но какво общо имам аз с тази работа?
— Републиката няма да предприеме военни действия — продължи той. — Частите є са пръснати из цялата галактика, освен това там са много чувствителни към обвиненията в милитаризъм. Но те без каквито и да било угризения ще използват икономически натиск, за да ни накарат да се подчиним на нарежданията им.
— С какво ни заплашват?
— С нищо определено все още… Но ние имаме свои източници на информация. Когато имат проблеми с планети като нашата, първата им работа е да отрежат енергийните доставки.
— Планети като нашата ли?
— Рокгардън е много беден на изкопаеми горива, а незначителните ни запаси са така разположени, че добивът им е много труден. Деветдесет процента от нашата енергетика зависят от доставките на ядрено гориво от Републиката.
— Защо тогава просто не използваме собствените си ядрени суровини?
— Разходите по добива и обогатяването им не оправдават вложените средства. Освен това при създалото се положение не можем да допуснем никакви ядрени материали да попаднат в ръцете на змиите.
— Тогава какво искате?
— Искаме да превърнем в безопасна енергия силата, която ще съществува, докато има Рокгардън, и държим това да стане бързо.
Емили го гледаше озадачена как подава команда на компютъра си да проектира карта на континента.
— Ето тук е река Каримона, всичко четири хиляди и шестстотин мили дълга. — Блейк проследи с пръст лъкатушещата синя линия. — А това е долината Занту, триста мили дълга и осемдесет широка, и Каримона тече точно по средата є.
— И какво?
— Искам да построите язовир. Този язовир заедно с водопадите Рамзи да трябва да осигури на Рокгардън цялата енергия, която ще му е нужна в обозримо бъдеще.
— Струва ми се, че не разбирате какво искате. За да се добие такова количество енергия…
— … ще трябва да превърнете долината Занту в езеро триста мили дълго, осемдесет широко и хиляда и триста метра дълбоко в средата — довърши той вместо нея.
— Точно така.
— Правителството току-що гласува използването на долината Занту за тази цел.
— А всички онези змии, които живеят там?
— Ще ги преселим.
— А животните?
— И тях също — доколкото е възможно.
Емили се загледа в картата и се замисли.
— За какви срокове става дума?
— Пусковият срок е след пет години, считано от днес.
— Ще са ми нужни може би пет месеца само за първоначалните проучвания по осъществимостта на проекта и пресмятането на разходите.
— Проектът е осъществим, защото се налага — отсече Блейк. — Колкото до парите, няма да има никакви спънки. Ще получите всичко, което ви е необходимо, а вие самата ще се окажете след приключването на проекта изключително богата жена.
— Тук е нужна невероятна предприемчивост — изрече Емили, взирайки се все още в картата.
— Точно затова дойдох при вас — заяви Блейк. — Но трябва да разберете, че това е работа от първостепенна важност. Язовирът ще бъде построен и езерото ще стане факт след пет години. Спрях избора си най-напред на вас, но ако откажете, проектът ще продължи и без вас.
— Напълно ми е ясно — отговори Емили. — Нека първо да поговоря със сътрудниците си и ако решим, че проектът е осъществим, ще приема поръчката ви.
— Нищо повече не искам.
— Струва ми се, че не разбирате и половината от това, което искате.
— Какво имате предвид?
— Във време, когато отношенията между расите са опънати повече от всякога, вие възнамерявате да изселите около милион змии от родните им места, за да превърнете земите им в езеро. Във време, когато ловната и туристическа индустрия на планетата бележат спад, вие предлагате проект, който почти сигурно ще убие от десет до двадесет милиона животни, обект на лов. При тази засуха предлагате проект, който ще снижи нивото на Каримона — източник на живот за целия континент — с около петдесет процента. И правейки това, на всичкото отгоре показвате пръст на Републиката.