Выбрать главу

— И искате аз да се тревожа за това?

— Не, само се надявам някой в Атина все пак да се тревожи — сериозно изрече Емили.

Проучванията продължиха пет месеца. Изчисляването на разходите отне още три. За набирането на работна ръка — един милион работници, повечето змии, ръководени от хора, бяха нужни още два месеца. Всеки проблем — а те бяха много — се поставяше на разискване, анализираше се и се решаваше.

С едно изключение.

Седемстотинте хиляди фани, обитаващи долината Занту, бяха изселени или наети на работа по проекта.

Двеста хиляди фалани — клон на фаните — също бяха преселени в други райони.

Още седемдесет и осем хиляди души от племето голомба бяха изселени от долината.

Оставаха двадесет и две хиляди души от племето поломби — обеднял дори и по стандартите на змиите народец, които добиваха оскъдната си прехрана с риболов на Каримона. Цялата им култура се градеше върху реката. Дори и техният бог — огромно четириръко чудовище, бълващо огън — беше речно божество.

Сега тези поломби отказваха да се изселят.

— Толкова труд да ги убедим — и нищо! — оплака се Блейк на една от ежеседмичните си срещи с Емили Питърсън в управлението є в Атина. — Предложих им по хиляда кредита на глава и им гарантирах ново местожителство, но те не искат и да чуят.

— Явно предпочитат досегашния си дом — забеляза Емили.

— Досегашният им дом ще бъде залят с трилиони тонове вода след някоя и друга година. Какво предпочитат те, е без значение.

— За тях явно не е без значение.

— Ако се наложи, ще ги махна оттам насила, но ми се искаше да намеря по-безболезнен начин.

— Не разбирам защо трябва да ни занимавате с вашите проблеми — сряза го Емили. — Наехте ме да построя язовир и да издигна стената му. Политическите аспекти на положението са си ваша грижа, струва ми се.

— Мислех, че създателката на язовира „Питърсън“ може да се заинтересува и от тази страна на проблема — изрече Блейк хладно.

— Не съм ви молила да кръщавате язовира на мое име. Нещо повече, аз изрично ви помолих да не го правите. Вие настояхте, за да насочите гнева на змиите към мене, вместо към правителството, но аз ви заявявам, че не нося никаква отговорност за това, което се каните да направите с поломбите.

— Можете поне да помогнете, като вземете част от тях на работа.

— Ние всяка нощ залавяме петнадесет-двадесет от тях, докато се опитват по всевъзможни начини да саботират проекта — отговори Емили.

— Не знаех.

— Е, сега знаете.

— Ще трябва да сложим край на това.

— Желая ви успех. Те си въобразяват, че изпълняват волята на Гантамуну и че той ще ги защити.

— Кой е този Гантамуну? Кралят им?

— Техният бог.

— Красота! — избухна Блейк. — Само това ми липсваше! Шепа религиозни фанатици, които се опитват да провалят проекта!

— Те са шепа наивни първобитни същества, които не разбират защо унищожавате реката им.

— Моите преводачи им го обясниха безброй пъти — оплака се Блейк. — За тях така ще бъде по-добре. Щом построим язовира, смятаме да го зарибим. След петнадесетина години ще достигнем улов от стотина тона дневно.

— Този довод няма да свърши никаква работа.

— Не разбирам.

— Защо не искате да забележите крайната нищета, в която живеят тези същества? След петнадесет години от петима ще остане жив един.

— Ако се преместят, ще получават нужната им медицинска помощ.

— Може би те предпочитат духовната помощ, която е пряко свързана с онова, което им отнемате.

— Как да им помогнем? Там, където ще ги преселим, ще могат да си построят църкви или каквото им е нужно за религиозните им ритуали.

— Гантамуну е речно божество. Унищожавайки реката, вие унищожавате него.

Блейк поклати глава с гримаса на отвращение.

— И Републиката иска тези създания да управляват планетата!

Матунаи, кралят на поломбите, вървеше по озарения от луната бряг на Каримона.

Тук, на това място, се беше родил, малко по-ната-

тък се беше подложил на Ритуала на възмъжаването, още на половин миля нататък беше умрял баща му и той беше станал крал. На онова полуостровче от наноси беше взел първата си съпруга, а на дървото малко по-нататък се беше крил като юноша, когато го нападна воден кон. На сто метра нагоре по реката един воден зъб беше убил дъщеря му.