VI. Златният век на Блейк
Всеки ден — нова делегация.
Джон Блейк въздъхна и стана, за да посрещне тримата мъже и петте жени, които влязоха в кабинета му. Те си размениха официални приветствия и насядаха около масата за заседания, разположена до един прозорец, който гледаше към площад Гарднър. Мъжът, обявил се за водач на делегацията, взе думата.
— Мистър Блейк, пристъпвам направо към целта на нашето посещение. — Той си наля чаша вода от каната на масата. — Последните шест дни изучавахме икономическото и политическото положение на местното население на Рокгардън и, направо казано, го намираме ужасяващо.
— Колелото на прогреса се върти бавно — отговори Блейк, запалвайки една от своите бездимни пури, внесени от Денеб. — Но бъдете сигурен, господин Хайнрих, все пак то се върти.
— Боя се, че този отговор не ни удовлетворява — заяви Хайнрих. — Вие изпълнявате длъжността губернатор на Рокгардън. Ваш дълг е, както и на опонентите ви, да се заемете с решаването на проблема, който стои пред планетата, а явно никой от вас няма желание да го направи.
Блейк го изгледа продължително.
— По моето скромно мнение проблемът, пред който съм изправен в момента, е, че някои външни лица без какъвто и да било принос за бъдещето на планетата се опитват да повлияят на изборните резултати за общопланетно ръководство. Можете да кажете на Републиката, че Рокгардън е напълно в състояние сам да реши бъдещето си и без ваша намеса.
— Не сме тук да си разменяме заплахи, господине, а само да ви известим, че положението ви е много тежко — заяви Хайнрих. — Ако предпочитате да бъдете парии сред човешките светове, трябва да сте наясно с последствията.
— Това определено ми звучи като заплаха. — Блейк замълча и огледа поред всичките си посетители. — Кои сте вие, та да ни казвате как да управляваме нашата планета? Да не би вие да сте разчистили дърветата и храстите и да сте превърнали пущинака в плодородна обработваема земя? Вие ли добивахте ценните руди, от които Републиката така отчаяно се нуждае? Вие ли променихте картата на планетата, създавайки езерото Занту? Не, вие си седяхте в своите стъклени кули на Делурос VIII и чакахте ние да култивираме Рокгардън и да въведем ред сред местните в една свирепа война, а сега ни нареждате да предадем нашата планета в ръцете на една раса, която на всяка крачка ни създава спънки.
— Това е тяхната планета — натърти една от жените.
— Глупости! — отсече Блейк. — Ако напуснем Рокгардън, те само за две седмици ще се върнат в землянките и ще започнат да ядат бубулечки.
— Съмнявам се — поклати глава Хайнрих, докато си наливаше втора чаша вода. — От тях над две хиляди души са учили в Републиката. Някои дори пишат книги. — Той замълча, после добави възмутен: — И най-способните от тях в момента са в затвора в Атина без съд и присъда!
— Чели ли сте книгата на Томас Пака? — подметна Блейк. — Това е направо програма за революция.
— Не, това е вик за социална справедливост — намеси се друга от жените.
— А ще ми кажете ли какво общо има прекъсването на съобщителните средства и унищожаването на генераторите на езерото Занту със социалната справедливост? — разгорещи се Блейк.
— Вие сте държали народа му в робство, откакто сте колонизирали Рокгардън — намеси се Хайнрих. — Защо тогава се учудвате, че се обявява против вашата политика?
— На негово място и аз сигурно щях да напиша такава книга — съгласи се Блейк. — Само че аз съм човек и като всеки друг от моята раса на планетата съм един на двеста змии. Ние с много усилия успяхме да постигнем някакво равновесие и нямаме нужда членове на Републиката да ни се месят и да се опитват да го разрушат. Ако искате да си тръгнете от Лодин ХI, от Пепони или от останалите пет хиляди планети, които сте открили и култивирали с толкова човешка пот и жертви, това си е ваша работа. Но Рокгардън не е под юрисдикцията на Републиката и ние нямаме никакво намерение да връщаме планетата на една раса, която ясно е доказала, че не е способна да я управлява.
— Ние сме последната ви надежда, господин Блейк — заяви Хайнрих. — Седите върху буре с барут. Ако не постигнете социална справедливост, при това в най-скоро време, местните жители няма да имат нужда от книгата на Томас Пака, за да разберат, че единственият им път е въоръженото въстание.
— Те вече се опитаха веднъж, но го потушихме. Ако това се повтори, още веднъж ще ги разгромим.
— Боя се, че и с вас няма да постигнем нищо повече, отколкото със съперниците ви за длъжността — тъжно изрече Хайнрих. — Мисля, че трябва да се върнем на Делурос VIII и да препоръчаме прекратяването на всякакви търговски връзки с Рокгардън, докато не предприемете някакви глобални промени в устройството на вашето общество.