— Миналия месец беше адмирал Макафи от Втори флот, а преди три седмици помощник главният инспектор на Хазната — изрече презрително Блейк. — А в началото на тази седмица беше Търговският отдел на Външното министерство.
— Не ви разбирам, господин Блейк.
— Обяснявам ви, че доста специалисти вече ни заплашваха, господин Хайнрих.
— Правите сериозна грешка.
— Републиката направи сериозна грешка, когато се опита да диктува на една независима планета как да ръководи вътрешните си дела. Наистина имаме проблеми, но ще се заемем с тях, когато намерим за добре и по начин, който ние намираме за уместен. Няма да допуснем да ни принуждават, да ни заплашват, да ни изнудват и да ни подкупват, за да играем по свирката на Републиката.
— Това, което правите, е явна, вопиюща несправедливост! — рязко изрече Хайнрих.
— Това, което правим, по нищо не се различава от онова, което е правила Републиката из галактиката близо две хиляди години, докато се е раздула така, че да загуби няколко войни и открие, че петдесет хиляди колониални планети є идват множко. Не сте подарили независимостта на Пепони и на останалите заради някакви благородни подбуди. Причината е икономиката — това е ясно като две и две. Така че престанете с вашите надути пози и демонстрации на превъзходство. Това е Рокгардън, господин Хайнрих, и ние най-добре знаем как да се справим с проблемите си.
— Не виждам смисъл да продължаваме този разговор — заяви Хайнрих. — Ще трябва като минимум да изпълните условието ни да въведете всеобщо избирателно право и всяко същество на планетата да може да го упражни. Ако не решите този проблем, скъсваме всякакви връзки с вас.
— Не съм казвал, че нямам намерение да реша проблема — възрази Блейк. — Само че графикът ми явно се различава от вашия.
— С колко?
— Тази вечер ще произнеса реч. Ако все още сте на Рокгардън, можете да чуете предаването.
— Не отговорихте на въпроса ми, господин Блейк.
— Ще отговоря в речта си.
Посетителите се надигнаха и един по един напуснаха кабинета, а Блейк се загледа през прозореца към парка „Гарднър“ и чистите широки улици на Атина, опитвайки се да не мисли след колко време те ще се превърнат в клоаки при управлението на змиите. Рокгардън не беше рай, каквото и да се говореше в брошурите, които правителството пращаше на предполагаемите колонисти — и как би могъл да бъде, когато на един човек се падаха стотици местни, от ден на ден все по-враждебни? — но и нямаше никакво намерение да се превърне в кипящия ад, към който се стремяха Томас Пака и последователите му. Слава Богу, мислеше си той с удовлетворение, поне всички кандидати бяха единодушни по главния въпрос — изборите за губернатор на Рокгардън щяха да зависят от по-маловажни съображения, така че ако изгубеше, нямаше нищо фатално.
Няколко минути по-късно той седна зад бюрото си и включи компютъра. Извика на екрана речта, която екипът му беше подготвил за митинга вечерта, и започна да нанася поправки и дребни изменения. Тук дума, прекалено трудна за произнасяне, която ще наруши плавния ход на изказването, там понятие, твърде сложно за аудиторията и тя може и да не разбере смисъла му… Ето един виц, който вече е изтъркан от употреба и се налага да се махне, а тази гледна точка ще свърши по-добра работа в Мастабони, отколкото в Атина, и не е нужно да бъде изтъквана точно днес…
Най-накрая речта придоби задоволителен вид и Блейк прекара остатъка от следобеда навън, блъскайки се в тълпите по улиците, позирайки за снимки, печелейки гласове и ръсейки остроумия за вечерния печат.
Точно в седем часа, съпроводен от бурни ръкопляскания, той се изкачи на сцената на атинския театър и се обърна с реч към избраната публика, платила по хиляда кредита за място.
В изказването си Блейк засегна всички икономически и политически проблеми, вълнуващи аудиторията от привърженици, пусна две-три шегички по адрес на опонентите си и грижливо обрисува незначителните различия между него и съперниците му. Накрая, приключвайки с речта, той вдигна ръце за тишина и се вгледа настойчиво в холокамерите, предаващи образа му по целия континент.
— Има още един, последен проблем, по който обещах да взема отношение — заяви той, — и това е въпросът за всеобщото избирателно право.
Представителите на печата веднага застанаха нащрек, тъй като това липсваше в предварително раздадения текст.
— През цялата си кариера като политик съм казвал, че когато змиите докажат способността си да разделят властта с нас, ние, хората, без колебание ще ги приветстваме в управлението на планетата и ще гласуваме закон, гарантиращ избирателни права за всекиго.