зе в сградата през задния вход, изкачи се с товарния асансьор до покрива и нареди на охраната да не пуска никого на етажа. За плановете му беше особено важно никой — и най-вече змиите — да не знае, че губернаторът на Рокгардън провежда тайно съвещание тук. Всички знаеха, че той прекарва спокойна вечер в губернаторския дворец.
На другия ден щяха да заподозрат, че тази нощ не само е чел и спал, но ако срещата минеше така, както се надяваше, щеше да бъде твърде късно враговете му да предприемат каквото и да било и нямаше да им остане друг избор, освен да се подчинят на новата, създадена от него реалност.
Блейк седеше вече доста дълго в креслото с висока облегалка и беше изпушил пурата си наполовина, когато вратата на апартамента се отвори и двама от най-доверените му помощници въведоха госта в стаята.
— Ще присъства ли още някой, господин губернатор? — попита единият от мъжете.
Блейк поклати глава.
— Почакайте отвън. Когато свършим, ще ви повикам.
Мъжете кимнаха и излязоха, а посетителят остана на мястото си, загледан в Блейк.
— Съжалявам за начина, по който се наложи да ви доведат тук — обърна се губернаторът към него. — Но секретността е абсолютно необходима. Ще бъдете ли така добър да седнете?
Гостът, змия към края на средната възраст, предпазливо пристъпи в средата на стаята и се огледа.
— Седнете където ще ви е най-удобно — покани го още веднъж Блейк. — Няма значение къде.
Змията седна на едно кожено кресло и се загледа в Блейк.
— Мога ли да ви предложа малко коняк?
— Не пия — отговори гостът.
— Една пура?
— Не, благодаря.
— Жалко. — Губернаторът вдигна тумбестата чаша и отпи глътка от питието, наблюдавайки посетителя.
— Защо съм тук, губернаторе? — поинтересува се змията.
— Имаме да обсъдим една работа, отче Джана. Знаете ли, аз съм ваш възторжен почитател.
Съществото, назовано отец Джана, го наблюдаваше недоверчиво с оранжевите си котешки очи.
— Съвсем искрено ви го казвам. Вие сте първият ръкоположен християнски свещеник от вашата раса. Мисля, че това е голямо постижение. Всъщност вие не сте католик. Би трябвало по-скоро да ви наричат преподобни, а не отче Джана.
— Не сте ме докарали чак дотук, за да ме питате защо съм отец Джана, нали?
Блейк се изсмя.
— Не, разбира се. Просто съм любопитен.
— Това не е никаква тайна. Аз предпочитам думата „отец“ и сам се нарекох така.
— Защо пък не? Чувал съм, че на Вътрешната граница хората си сменят имената толкова често, колкото ние с вас си сменяме дрехите. Мисля, че всеки човек трябва да носи името, което му харесва.
— На мене ми харесва — каза отец Джана. — Но трябва да ви напомня, че не съм човек.
— В такъв случай всяко създание — съгласи се Блейк. Той забеляза, че пурата му е угаснала, и я запали. — А вие сте твърде културно същество, отче Джана. Следя с голям интерес кариерата ви.
— Не съм знаел.
— О, да, това е самата истина. Животът ви може да служи за пример. Вие храните гладните и се грижите за болните, покръстили сте огромен брой от съплеменниците си и, най-важното, проявявате достойна за уважение сдържаност в този конфликт, който сякаш все повече се задълбочава.
— Не вярвам, че с убийства може да се реши каквото и да било, губернатор Блейк.
— Нито пък аз — въздъхна Блейк. — Бих искал Мозес Селабали и онзи маняк Пака да мислят като вас.
— Не ме разбирайте грешно, губернаторе. Аз не одобрявам методите на Томас Пака, но уважавам целите му. Тази планета е наша и според мене един ден дори вие ще разберете, че е неморално да отричате правото на моята раса сама да решава съдбата си.
— Как ще реагирате, ако ви кажа, че този ден е дошъл? — попита Блейк, наблюдавайки внимателно събеседника си.
— Ще въздам хвала на Бога и ще Му благодаря, че ви е посочил правия път.
— А ако ви кажа, че съм готов още в този момент да споделя с вашите съплеменници на равни начала властта над Рокгардън?
— Ще ви отговоря, че молитвите ми са чути.
— Само че не съм готов на едно — да споделя властта с Томас Пака или с Мозес Селабали. Те извършиха твърде много зверства над моя народ.
— Това не бяха действия, а противодействие — отговори отец Джана. — Те отговориха на близо един век репресии и каквото и да си мислите за методите им, ще се наложи да ги включите в новото правителство, ако искате да постигнете някаква легитимност.
— Моята раса няма да ги приеме. Моментът изисква сдържаност, не екстремизъм. Промяната трябва да върви с бавни, внимателни стъпки. Ние сме готови да споделим властта, но не и да я отстъпим.