— Тази сутрин на среща от историческо значение Мозес Селабали, Роберт Пелинори, Джеймс Лаки, Уилсън Гребна и аз създадохме Обединен фронт на Каримон. От днес нататък ще действаме съгласувано, под единно командване. Всичките ни акции ще бъдат координирани и това ще продължи, докато Джон Блейк — а не подставеното лице Джана — публично обяви правото на глас за всеки жител на планетата.
Той замълча отново, за да може пълният смисъл на изявлението да стигне до зрителите, и продължи:
— Ваши противници вече не са рако, фаните, тулабетите, пангите и мескитаните. От този момент нататък имате насреща си каримонците, обединени от желанието да си върнат властта над родната планета.
— А къде, по дяволите, съм се родил аз според тебе, проклето влечуго! — изруга Блейк.
— Ние няма да сложим оръжие, докато не постигнем целта си — завърши Пака. — И ви обещавам едно, Джон Блейк: досегашните събития ще ви се сторят като нежен полъх в сравнение с бурята, която се задава.
Екранът отново избледня и Блейк, превключвайки останалите канали, установи, че и там се появяват същите смущения.
На другата сутрин бяха опустошени триста ферми, избухнаха и четири мини, при което бяха избити стотици работници — хора и змии.
Същият следобед хората започнаха да емигрират. Онези, които се бяха борили със стихиите, с плевелите и камънаците, със сушата и със змиите, сега решиха, че няма никакъв смисъл да продължават борбата. Привечер над петдесет души, които притежаваха собствени кораби, отлетяха, а още осемстотин поискаха изходни визи преди затварянето на правителствените учреждения.
Към края на седмицата близо двадесет хиляди човека бяха решили да напуснат планетата и Блейк за пръв път осъзна, че е на път да изгуби борбата. Той беше докарал военните действия до задънена улица, но ако броят на змиите с всеки изминал ден се увеличаваше, а този на хората, готови да продължат битката, намаляваше със същото темпо, нямаше да бъде далеч времето, когато войските на Пака и Селабали щяха да влязат в самата Атина.
И все пак Блейк не беше избран, за да наблюдава безучастно как хората губят господството си над Рокгардън, освен това беше от онези хора, които се борят най-енергично и успешно, когато са притиснати в ъгъла. Той прекара тази седмица в губернаторския дворец, кроейки стотици политически, икономически и военни планове, които отхвърляше един по един и преминаваше към следващия. Най-накрая, когато от всички тези проекти останаха само няколко смътни идеи и представи, той реши да направи посещение на отец Джана.
— Добър вечер, господин Блейк — поздрави го Джана, когато го видя да влиза в кабинета.
— Добър вечер, отче Джана. Имате ли нещо против да седна?
— Моля ви!
Блейк се огледа, обходи с пренебрежителен поглед мебелировката, създадена за хора, и седна в едно кресло, направено за змии. То беше неудобно, но губернаторът искаше да накара Джана да се чувства по-свободно.
— Как вървят работите? — попита той.
— Зле, господин Блейк. Казаха ми, че след изявлението на Пака съм получил повече от двеста смъртни заплахи, най-вече от съплеменниците си.
— От фаните? — учуди се Блейк. — Това е интересно. Мислех, че само тулабетите ще ви заплашват, защото сте от племето на фаните.
— Щом Мозес Селабали призовава да ме премахнат, те откликват, но не са склонни да приемат заповеди от Томас Пака.
— Мислех, че племенните вражди са изчезнали със създаването на този утопичен Каримонски фронт.
Джана поклати глава.
— Ще минат много поколения, преди племенните вражди да изгубят значението си на първостепенен фактор в живота на планетата — ако това изобщо някога стане.
Блейк си отбеляза това обстоятелство, в случай че за в бъдеще му потрябва.
— Ако не се смятат заплахите, как ви върви работата?
— Чувствам се напълно безполезен — призна Джана. — Правя всичко възможно да проумея тънкостите на нашата икономическа политика, но какъв е смисълът? Преминали сме към военновременна икономика, фермите ни са се превърнали в бойни полета и дори Голдстоун отказва да търгува с нас. Каква полза има да се знаят всички тези неща?
— Войната няма да продължава вечно. В крайна сметка ние ще победим и тогава един добър администратор ще има нужда от всички тези знания.
— Наистина ли смятате, че войната ще свърши? — попита Джана.
— А вие не смятате ли?
Джана въздъхна и поклати глава.
— Те са фанатици, господин Блейк.
— Вие искате същото като тях, а аз трудно бих ви нарекъл фанатик — отбеляза Блейк, палейки пура.
— Мисля, че е грях да се убива разумно същество, колкото и да не одобрявам действията му. Томас Пака би казал, че змия, която не желае до воюва за свободата си след цял век на подчинение, не е змия. Вие сте слушал и чел изявленията му, господин Блейк. От мига, в който произнесох клетвата си като губернатор, той ме нарича „човека Джана“.