— Всеки политик свиква да не дава ухо на оскърбленията — успокои го Блейк.
— Мисля, че не разбирате колко дълбоко е това оскърбление — отговори Джана. — Доколкото ми е известно, най-лошото име, с което може да бъде наречен човек, е „копеле“. А за моето племе „човек“ звучи далеч по-отвратително.
— Съжалявам, че ви въвлякох в тази мръсотия — промълви Блейк, който за своя изненада установи, че наистина изпитва известно съжаление, задето е използвал за своите цели това толкова наивно и добронамерено създание и на всичкото отгоре има намерение да го използва още.
— Това беше жест на доверие от ваша страна — възрази отец Джана. — Не сте могъл да предвидите последиците. Аз обаче трябваше да ги предвидя — добави той с горчивина.
— Може би, но сега не е време за съжаления — изрече Блейк. — Всеки ден губим хиляди хора, а Пака и Селабали изтребват онези, които са останали, докато Републиката продължава блокадата на цялата проклета планета и в същото време снабдява бунтовниците с оръжие и боеприпаси. Длъжни сме да предприемем някакъв ход, преди да са разрушили всичко, построено от нас.
— Имам един въпрос, господин Блейк.
— Да? Какъв е той?
— Не знам дали ще можете да ми отговорите, но това ме тормози от известно време насам. — Джана се намръщи, сякаш се затрудняваше да намери нужните думи. — Познавам Томас Пака едва ли не цял живот. Бяхме състуденти и тук, и на Лодин ХI и сме разговаряли много пъти, след като се върна от Делурос и започна да пише книгата си.
— И какъв е въпросът?
— Този Пака, когото виждам и чувам сега, не е същият, когото познавам. Сигурно му се е случило нещо, което го е направило така непримирим. Подозирам, че това е станало в затвора. Мислех си, че ако е бил подлаган на мъчения, ако е търпял физически тормоз, тогава публичното наказание на виновниците би могло… — Джана напразно търсеше подходяща дума, накрая сви рамене. — Не знам. Той никога не би споделил възгледите ми, но би могъл да мрази вашата раса малко по-малко… Може ли да се направи нещо по този въпрос?
— Той никога не е бил измъчван — увери го Блейк. — Аз дадох изрична заповед да се отнасят с него с цялото уважение, полагащо се на водач от такъв ранг.
— Много от тъмничарите смятат, че водач от моето племе не може да има достойнство.
— Никой не го е измъчвал! — повтори Блейк твърдо.
— Тогава не си представям кое би могло да го направи толкова краен.
Последва неловка пауза, накрая Блейк изрече:
— Аз го направих такъв.
— Вие? — попита невярващо Джана. — Как?
— Това си остава между нас с Пака. Аз взех правилното решение. Той не се съгласи.
— Не може ли някак да се поправи?
— Вече не.
— Тогава не виждам никакъв изход. В крайна сметка Обединеният фронт на Каримон ще свали правителството и ние с вас ще увиснем на въжето един до друг.
— Аз още нямам намерение да се предавам.
Двамата разговаряха още час, без да стигнат до някакво решение, после Блейк се върна в резиденцията си, за да научи, че Пака е изтрил от лицето на планетата още едно градче на северната граница на фаните.
Всяка сутрин Блейк свикваше кабинета и съветниците си и заявяваше решимостта си да не отстъпва пред исканията на Пака — и всяка сутрин нови пет хиляди души напускаха Рокгардън или поредното нападение на змиите унищожаваше хората, които най-малко очакваха да бъдат нападнати.
На седемдесет и четвъртия ден от създаването на Обединения фронт на Каримон Блейк влезе в залата за заседания на кабинета и намери там оставките на двама съветници и един министър.
— Ако положението не се промени, и аз напускам след месец — обяви министърът на транспорта, когато Блейк приключи с четенето на заявленията. — Погледни истината в очите, Джон. Направихме всичко, което зависеше от нас, но битката е загубена. Дали ще капитулираме пред тях, или ще се съгласим на някакъв компромис, резултатът е един и същ — след две-три години змиите ще управляват Рокгардън. На твое място щях да се откажа от борбата за тази изгубена кауза — нашето господство над планетата, и щях да насоча усилията си към запазване на парите и земите, които сме натрупали.
— Присъединявам се към това мнение — обади се един от съветниците. — Войната е изгубена. Някои от нас са родени тук, Джон. Имаме точно толкова право да се наричаме граждани на Каримон, колкото и змиите. Мисля, че сега трябва да се борим за това, което притежаваме.