— Да, смятам, че е приемливо.
— Правите голяма грешка — обади се Блейк, гледайки Селабали право в очите. — Тулабетите понесоха големи загуби в предишната война, трябваше да поемете основната тежест и на сегашната. По брой на населението фаните ви превъзхождат три пъти.
— Не го слушай, Мозес! — намеси се Пака. — Той се опитва да ни настрои един срещу друг. За него другата възможност е да не гласуваме, докато нивото на грамотност не се увеличи до неговия стандарт!
— Аз ще приема устното гласуване — заяви Селабали след кратък размисъл.
— Добре — съгласи се Уилис. — Мисля, че отбелязваме голям напредък. А какво ще кажете за преброяването на населението?
— Това е невъзможно — заяви Пака. — Много от нашите сънародници живеят в отдалечени райони при твърде примитивни условия. Няма да се учудя, ако десетина процента от тях въобще не са виждали човек.
— Това какво общо има с проблема? — поинтересува се Блейк.
— Ще са нужни години, за да се извърши такова преброяване, и най-дълго и трудно ще бъде да преброим онези, които са най-малко заинтересовани от гласуването.
— А ако се направи преброяване само в по-гъсто населените райони? — продължи Уилис. — Колко време ще отнеме това?
— Около година — отговори Пака.
— Ако Комитетът по преброяване на населението и картография на Републиката пожелае да помогне, ще са достатъчни три-четири месеца — намеси се Селабали.
— Чудесно предложение, господин Селабали — одобри Уилис. — Непременно ще го поставя пред Комитета и не виждам никакви причини той да откаже. — Мъжът се усмихна. — Наистина напредваме забележително бързо, господа. Не съм очаквал толкова скоро да разрешим най-важните проблеми.
— Още не сме стигнали до тях — обади се Пака, поглеждайки Блейк с неприязън.
— Така ли? Боя се, че не ви разбирам.
— Той се съгласява с всеобщото право на глас, защото знае, че така или иначе ще си го извоюваме със силата на оръжието и защото дълбоко в душата си не се съмнява, че то ни принадлежи — отговори Пака. — Но скоро ще стигнем до онези неща, за които Блейк е убеден, че не ни се полагат по право, и тогава ще се види колко е искрен в намерението си да живее в мир и разбирателство с кръвните си врагове.
— Какво имате предвид, господин Пака? — продължаваше да недоумява Уилис.
— Да започнем със земята. Два милиона фермери хора притежават деветдесет процента от обработваемата площ на Каримон, докато близо милиард каримонци трябва да чоплят жалките си парчета земя от два-три акра, за да се прехранят. Кажете ми, господин Блейк, склонни ли са хората да ни върнат полята?
Блейк погледна право в камерите и заговори:
— Би трябвало да знаете, че по-малко от два процента от земята на Каримон се обработваше, когато Вайълит Гарднър получи разрешението на Републиката да открие достъпа на хора до планетата, за да се заселят на нея и да я култивират. Нито господин Пака, нито господин Селабали могат да посочат дори един-единствен случай, когато култивирана земя е присвоена от човек. Това е дял от стопанството, който се е развивал единствено благодарение на хората, и то така, че за по-малко от половин век не само сме в състояние да изхраним милиард каримонци, но и постъпленията ни в твърда валута идват най-вече от износа на храни за съседните планети. Селскостопанската продукция ни носи повече приходи дори от рудодобива. — Той си пое дъх. — Тази земя беше разчистена от хората, култивирана от хората, обработвана от хората, а сега господин Пака, след като вече получи онова, за което според собствените му думи се бореше — правото на глас, иска два милиона човека да напуснат земята, обработвана от поколения от семействата им. Аз ви заявявам, че това не е честно. Ако у каримонците ненадейно се е появило желанието да се заемат с фермерство, нека платят по пазарни цени на хората, които са готови да им продадат фермите си, и да оставят другите на мира.
— Как можем да платим за фермите или за каквото и да било, когато от един век ни експлоатирате? — възрази Пака.
— Може би искате да кажете, че при пристигането ни на планетата сте имали купища пари, които ние сме присвоили? — ехидно попита Блейк.
— Не, ние имахме планета и вие я присвоихте!
— Моля ви, господа! — намеси се Уилис. — Явно този въпрос е твърде болезнен. Нямаме за цел да го решаваме днес и е безсмислено да спорим кой какво е изгубил. Тук сме, за да постигнем мир и да решим въпроса за конституцията, а другият проблем изисква по-продължителни и сериозни преговори.