— Господин Блейк?
Блейк вдигна глава от писалището и видя застаналия на вратата отец Джана.
— Влезте — покани го той, изключвайки компютъра, и се облегна назад.
— Благодаря. Сигурен ли сте, че не ви преча?
— Ни най-малко — увери го Блейк. — По дяволите, тъкмо преглеждах прогнозите за изборните резултати. Още три месеца и ще изхвърча оттук.
— Така е — съгласи се Джана. — И аз видях данните.
— Какво пък, нищо не може да се направи. Ще си осигуря място в парламента, но няма начин човек да победи змия в общи избори за губернатор.
— Точно за това дойдох да поговорим.
— За шансовете ми на изборите?
— Не, за моите шансове.
— Вашите?
Джана кимна.
— Нямам доверие на Томас Пака, господин Блейк. Всеки път, когато го чуя да говори, ми е все по-трудно да видя в него човека, когото познавах навремето. — Той замълча за миг, после продължи: — Той е фани и като такъв е в най-облагодетелствано положение, тъй като фаните са повече от тулабетите. Не искам той да спечели. Томас Пака е опасен демагог и трябва да бъде отстранен.
— И смятате, че вие можете да го победите? — Блейк не успя да скрие учудването си.
— Не, не съм изгубил чак дотам връзка с действителността. Но и аз съм фани. Ако обявя кандидатурата си, може би ще успея да привлека достатъчен брой гласове, за да спечели Мозес Селабали.
— Не искам да ви засегна, отче Джана — отвърна малко грубовато Блейк, — но едва ли ще можете да привлечете и два процента от гласовете на фаните. Пака е техният герой, а вас продължават да ви смятат за предател.
— Знам, че не съм полулярен — съгласи се Джана, без да дава вид, че е засегнат. — Но ако има някакъв шанс да го отстраним, аз бих изтърпял всички унижения и оплюването, на които без съмнение ще бъда подложен.
— Благороден замисъл и аз високо го оценявам, но начинът да бъде победен не е този.
— А има ли някакъв начин?
— Може би.
— Какъв е той?
— Имаме работа с общество, което в основата си е неграмотно — обясни Блейк. — Забравете за войната и за благородните идеали. Не очаквам повече от десет процента от всяко племе да гласуват. С едно изключение.
— Кое?
— Собственото ми племе — отвърна Блейк. — Ще накараме нашите хора да гласуват сто процента.
— Сигурно не очаквате да спечелите?
Блейк се усмихна.
— Аз съм не по-малко реалист от вас, отче Джана. Не, не очаквам да спечеля. — Той млъкна и запали една от неизменните си пури. — Но ако подкрепя Селабали, това може да се окаже достатъчно, за да победи той.
— Казахте ли му го вече?
— Още не съм. Определил съм си среща с него идния месец. Има достатъчно време да уредим сделката. Той ще има нужда от министри, съветници и съдии. Мисля, че бих могъл да му препоръчам няколко души, все полезни хора, в замяна на което ще получи подкрепата ми. — Блейк се изсмя. — Той никога не би могъл да предположи, че ще я получи във всички случаи, само за да попреча на Пака да унищожи тази планета.
Срещата на Блейк с Мозес Селабали се проведе тайно, бяха дадени нужните обещания и уверения, постигнато беше споразумение, и два дни по-къс-
но Джон Блейк публично оттегли кандидатурата си за губернатор и призова поддръжниците си да гласуват за Мозес Селабали. На планетата нямаше човек, който да не разбере истинския смисъл на случилото се.
Следващото проучване седмица по-късно показа, че Селабали води с близо два процента пред Томас Пака и човешкото население на Каримон въздъхна с облекчение.
Тогава Пака обяви, че пренася кампанията си в Мастабони, сърцето на тулабетската земя, и че ще излезе с обръщение, което ще се предава по всички видеоканали.
„Брилянтен ход, умното ми змийче — мислеше си Блейк. — Само че ти си фани. Тулабетите може да забравят, че от тях се очаква цивилизовано поведение, и да те разкъсат на парчета още преди да си изрекъл и десет думи.“
В осем часа същата вечер Блейк включи холовизора. Веднага изникна изображението на огромен стадион, претъпкан с тулабети, сред които тук-там се виждаха и хора. Дори и да имаше фани сред тълпата, те оставаха невидими за Блейк.
Двама кандидати за по-незначителни длъжности произнесоха кратки речи, след което на трибуната се изкачи Томас Пака, съпроводен от учтиви, но не дотам възторжени аплодисменти.
„Тъпанар! — помисли си Блейк. — Не искаш твоите да видят как те изритват от сцената. Освен ако специално не целиш да те унижат така жестоко, че съплеменниците ти да хукнат да гласуват още по-масово, за да са сигурни, че ще спечелиш. Може би не си чак толкова глупав, колкото си мислех.“
— Братя каримонци! — започна Пака, вдигайки високо ръце. — Преди пет месеца заминах за планетата Флауъргардън, за да воювам за вашите права с Джон Блейк — човека, олицетворяващ всичко, срещу което сме се борили в тази дълга и жестока война. Сега се обръщам към вас не като към фани и тулабети, а като каримонец към каримонци. Имам за вас добри вести.