С помощта на компютъра Пака извика библиотеката си и затърси в литературата някакво юридическо основание за протакане — трябваше да отложи нещо, което всички очакваха от него и което щеше да върне планетата му към примитивните условия на живот от времето на митичния Джаланопи. Можеше да помоли Комитета по картография да направи проучвания на цялата планета и да предложи най-ефикасния начин за разделяне на земята… Каримон обаче беше независим свят и Картографията официално нямаше какво да прави тук. Но дори и да я поканеше, щеше да отложи разпокъсването с не повече от половин година.
Другата възможност беше да обяви, че поземлената реформа ще започне в страната на рако. Там имаше много малко човешки ферми и правителството можеше да си позволи да ги изкупи на пазарни цени. Само че фаните и тулабетите никога не биха се съгласили да чакат на опашката за земя, а споровете откъде да се започне щяха да отнемат месеци.
Месеци. И срещу тях — векове на глад и мизерия.
Можеше да въведе военно положение за цялата планета, но му трябваше някакъв повод, някаква външна заплаха. Ако тя идеше от канфоритите, Републиката на часа щеше да се намеси, за да защити интересите на Каримон. Ако ги заплашваше Републиката, щеше да се стигне до кървава саморазправа с хората, чиито ферми и умения той се опитваше да спаси за планетата. Можеше да заяви, че опасността иде отвътре, но тогава рано или късно щеше да се наложи да я предизвика и щеше да се намери там, откъдето е тръгнал.
Този негов въжен мост над пропастта ставаше твърде несигурен. Пака затвори очи, облегна се назад в креслото и в паметта му изплуваха спомените от младостта, когато живееше и ловеше риба край широката Каримона, когато не искаше нищо, освен да усеща слънцето върху кожата си и тревата под краката си, и когато нямаше неразрешими проблеми.
Томас Пака още се бореше със съвестта си, със съмненията и демоните си, когато три дни по-късно до него стигна вестта, че Джон Блейк е полу-
чил удар и е починал, преди да го закарат в болница.
Пака отиде на погребението — единственият каримонец, ако не се смятат телохранителите му.
Когато се върна в губернаторския дворец, той се почувства толкова самотен, колкото не се беше чувствал в живота си. Докато Блейк беше жив, имаше както лични, така и морални причини да бави закона за преразпределянето на земята. След смъртта му вече нямаше кой да разгласи подробностите на тайното им споразумение, ако решеше да го наруши.
Следващата седмица Мозес Селабали внесе законопроект, предвиждащ изкупуването на осемдесет процента от обработваемата земя с цел разделянето є на участъци от по три акра „в полза на безимотните каримонци, които от дълго време търпеливо очакват избраното от тях правителство да възстанови равновесието и да им даде онова, което им се полага по право“.
Един от депутатите на фаните предложи изкупуването на обработваемата земя да стане в размер на деветдесет процента. Останалите десет процента, разбира се, бяха собственост на политиците, подкрепящи каузата на фаните и тулабетите. Поправката беше приета единодушно.
Пака изпрати на парламента становището на изпълнителната власт — той не би могъл да подпише закона при положение, че хазната не е в състояние да плати за земята, а приемането на закон, който правителството не може да приложи, ще доведе до конституционна криза.
Селабали отново излезе на трибуната и предложи правителството да определи цената на земята — каквато и цена да посочеше, тя щеше да бъде напълно законна и в съгласие с конституцията.
Пака изчака още един ден, след което изпрати запитване до парламента как да се действа, ако някой от фермерите получи предложение за по-висока цена от друго място — например от някой чужд конгломерат. Как би могло правителството да попречи на такъв човек да приеме по-изгодното предложение?
Парламентът се бори с проблема още някой и друг ден и в крайна сметка реши, че най-напред ще бракува въпросните земи, за да не ги допусне до пазара, след което ще плати за тях сумата, която сметне за необходимо.
„Глупаци! — изруга мислено Пака, когато получи отговора на парламента. — Никога ли не са чували за Алфа Беднарес II или за останалите планети, които поеха по този път? Мразя хората повече от всеки друг, и с по-голямо основание — но нима никой освен мене не вижда, че имаме нужда от тях?“
Той включи холовизора и изгледа различните предавания. Навсякъде показваха как тулабети и фани, рако и панги танцуват по улиците на своите градове и села, радвайки се на новината, че земята, от която така се нуждаят, най-сетне ще бъде тяхна.