После се появи статуята на самия Пака, която се намираше на не повече от четвърт миля от двореца, в центъра на Парка на независимостта. Пред нея се бяха струпали петнадесет-двадесет фани. Когато ги попитаха защо са там, водачът им обясни, че възнамеряват да я съборят, ако Томас Пака откаже да подпише закона за поземлената реформа.
— Ах, Каримон, Каримон! — прошепна Пака в тишината на кабинета си. — Направих толкова много за тебе и бих могъл да направя още повече, стига да ми позволиш. Нима искам толкова много — само да ми дадеш възможност все така да върша работата, която умея най-добре, вместо да те оставя в ръцете на Селабали и неговата група от тулабетски невежи? Дали ще остана губернатор или не, е без значение — те ще те изпратят право в ада, но като губернатор поне бих могъл да забавя пропадането.
На другата сутрин той отиде в кабинета си и подписа законопроекта.
ЕПИЛОГ
Томас Пака беше избран за трети мандат.
След пет години на Каримон бяха останали само четиристотин човека — от тях над триста бяха мисионери.
След седем години националните паркове Баски и Вировете Пунди бяха разделени на ниви от по два акра, за да задоволят нуждите на безимотното население, а туристическият и ловният бизнес си потърсиха други планети.
След осем години Каримон внасяше повече от половината си храна.
След десет години доходът на глава от населението беше спаднал с четиридесет процента.
След дванадесет години повечето мини бяха затворени заради износеното и повредено оборудване.
След тринадесет години гладът покоси племето рако.
Правителството правеше каквото можеше — а то не беше много — и обещаваше по-добри времена.
Петнадесет години след като Пака подписа Закона за поземлената реформа, генераторите, произвеждащи електричеството на Мастабони, се повредиха. Никой на планетата не беше в състояние да ги поправи.
Тази зима отсякоха дървото на Джаланопи за огрев.