Както филмът по «Чистка» вече е обявен за събитието на финландското кино за 2012, така и романът се превърна в един от най-значимите международни пробиви през 2008 г., когато редица критици му предсказват място във финландската класика. Повтарящите се властови механизми го издигат до първокласна литература, независимо с какъв аршин се мери. Сюжетът, напомнящ на древногръцка трагедия със страданието на невинните и неизменния катарзис, загатнат още в заглавието, наслоява пред името на своята авторка редица внушителни определения с неизменния елемент «първа»: първата финскоезична писателка с награда на Северния съвет; първата книга, спечелила едновременно двете най-престижни награди в родината си: Финландия и Рунеберг; първата финландка, удостоена с френската Prix Femina; първата преводна творба, извоювала Le prix du roman Fnac. Накратко, Софи Оксанен е достойна наследничка на най-активните финландски писателки, представителки и на двата национални езика, финския и шведския, които със силата на творческото си дарование са се преборили за достойна позиция в литературата и социалната история на Севера. Да споменем например Мина Кант — майката на реализма в романовия жанр и драматургията и първата, засегнала в творбите си положението на работническата класа във финландската литература, особено на представителките й от женски пол — със същата образност и неотстъпчивост пред шокиращите детайли ратува за справедливост Софи Оксанен повече от век по-късно, вече като изявена феминистка, а като типична представителка на младото поколение финландски автори тя с готовност пътува по света, за да говори за работата си и да поставя наболели проблеми за дебат. В своите статии за различни вестници защитава свободата на словото, човешките права и мултинационалната идентичност, като не пропуска да критикува цензурата в интернет.
Тъкмо «Чистка» извежда авторката си в челните редици на финландските писатели, превръщайки я в национална героиня в Естония още преди колосалния й международен успех. Нейните герои са живи като актьорите на сцената, тяхната двойствена природа им придава допълнителна доза достоверност с враждите и омразата между отделните антагонисти, със сливането на врагове и закрилници в едно, с чисто човешкия пласт, наслоен върху историческия. Арогантното насилие с мъжко лице и издръжливите женски персонажи със силен дух, в които се преплитат своеволията над тялото и идеологическата идея за социалистическия женски труд, показват нагледно как страданията промиват ума, ако човек не дръзне да разчисти сметките си с тях, докосвайки и онези, които не са пряко свързани с Естония. Силата на метафорите прозира в тривиални наглед картини като преследването на една домашна муха в първа глава, а смисълът на романа може да бъде открит в тези две изречения към финала:
«Усещаше по бузата си стъпчици като от крачетата на муха. Как виждат, за да летят в тъмното?»
Първа част
Стените имат уши, а ушите — красиви обеци.
Паул-Ерик Румо
Всичко е отговор, само да знаехме въпроса.