Ако момичето не липсваше никому, тя можеше да запуши дупките за въздух на стаичката.
Алийде напрегна ума си. Завесите се ветрееха неистово, кукичките дрънчаха, тъканта плющеше. Пращенето на огъня бе стихнало, а тиктакането на часовника глъхнеше на фона на вятъра. Всичко се повтаряше. Макар рублата да бе заменена с крона, бойните самолети над главата й да бяха понамалели, а офицерските жени — притихнали, макар от тонколоните на Херман Дългия всеки ден да звучеше песента на независимостта, все щеше да дойде някой нов хромиран ботуш, винаги нови ботуши, същите или различни, но притискащи гръкляна по стария начин. Землянките бяха запълнени, гилзите в гората бяха потъмнели, дупките за укриване се бяха сринали, падналите бяха изгнили, но определени неща се повтаряха.
Прииска й се да си полегне, да положи натежалата си глава върху възглавницата. Вратата на стаичката бе от дясната й страна, момичето зад нея бе притихнало. Алийде свали тенджерата с доматите и лука на пода, туршията трябваше да се затвори в буркани още гореща, ала подобна трудоемка дейност й се струваше непосилна, камъчетата на обеците й тежаха, глъчката на враните нахлуваше чак вътре. Събра сили да натъпче хряна в буркан, заля го с оцет и завъртя капака отгоре. Заряза доматите и чесъна, който чакаше да бъде нарязан на дребно, изми ръце в старата вода, избърса ги в полата си и излезе навън, седна на пейката под домашните брези, пред която бе насяла гладиоли, цветята на руснаците. Крясъците на враните продължаваха да отекват в далечината, сред сребърните върби.
Момичето наистина се оказа по-голяма лъжкиня, отколкото тя някога е била. Майстор.
Едва ли не вече бе успяла да я хареса.
Внучката на Ханс.
Имаше неговия нос.
Какво ли би поискал той от Алийде? Да гледа момичето, както някога я караше да се грижи за Ингел?
Защо Ханс не може да обича Алийде?
1950, Западна Естония
Погледът на Ханс се извърна навътре. В случаите, когато можеше да прекара малко време в кухнята, докато Мартин го нямаше за през нощта, той потъваше в четенето на вестници или се заиграваше с Пелми. От време на време хвърляше по някой лукав поглед към Алийде, после притискаше брадичка о гърдите си и се обгръщаше с ръце, сякаш искаше да защити нещо вътре в себе си. В брадата му висяха сламки сено, вече не си правеше труда да ги чисти. Алийде дрънчеше с бурканите, проверяваше готовността на тинктурите си, опитваше се да накара Ханс да пие чайовете, които смяташе за подходящи, вареше ги по цял ден, ала него не го бе еня и Алийде полагаше усилия да не се изнервя, развяваше парцала за съдове, ръчкаше огъня в печката, шеташе и се суетеше, переше и приготвяше такива количества храна за кокошките, че щом опразнеха паницата си, прекарваха целия следващ ден в дрямка.
Ханс повече не спомена за виденията. Навярно поведението на Алийде го бе ядосало или пък се опасяваше, че тя ще бъде заплаха за тях, откъде да знае. Тя пробва да измисли начин да го подпита, но нищо не й дойде наум. Как е Ингел? Мяркала ли се е? Още ли сънуваш онези кошмари? Не, никой не бе уместен. Пък и откъде да знае как би реагирал Ханс на погрешно зададен въпрос?
Трябваше да го измъкнат от къщата, преди да настъпи зимата. Зиме нямаше как Алийде да скочи през прозореца на спалнята, щяха да останат следи в снега. Би могла да открадне празен паспорт от милицията, но щеше ли да й се удаде да го попълни така, че резултатът да не изглежда подправен? Необходимо бе да издири някой способен на това, къде да го намери обаче? Каква новина само: съпругата на партийния организатор да бъде заловена в гората, в някое скривалище на бандити, издирваща фалшификатор. Или да тръгнат слухове как търчи из селото и разпитва къде може да се намери най-способния човек за изготвянето на документа. Не, трябваше да се докопа до паспорта на някой жив. Или да накара някого да загуби своя.
— Ханс, ако ти уредя паспорт…
— Ако? Нали обеща.
— Ще направиш ли точно каквото ти кажа? Ще отидеш ли където ти кажа?
— Да!
— В Талин навсякъде се нуждаят от работници. Заводите си имат собствени общежития. Едва ли ще успеем да ти уредим цял апартамент, недостигът е огромен, но със сигурност легло някъде. Жп-линии, корабостроене, варианти колкото щеш. А ако занесеш на домоуправителя и директора някое колхозно прасе, дори няма да питат що за човек си. Аз също ще дойда в Талин. Помисли — можем да ходим на разходка в парковете, по брега и какво ли не! На кино! Представи си само, ще можеш да се разхождаш като всеки друг свободен мъж! Навън, сред хората…