Никога не бе възнамерявал да се разхожда с нея в парковете на Талин.
Пък и онези писма…
Ханс бе загубил съзнание. Алийде настъпи рамото му, ала той не помръдна.
Отиде да провери състоянието на Мартин. В абсолютно същото положение. Не, не би могъл да се събуди току-така. Бе оставила до ботуша му празна кофа, в случай че се надигне. Дрънченето щеше да я предупреди. Ведрото си стоеше на мястото непокътнато, на една ръка от умивалника.
Алийде се върна в кухнята да нагледа Ханс, извади табакерата от джоба му — трите й лъва бяха избледнели — и си запали папироса. Въздухът напираше в дробовете й на мощни талази, от дима й се докашля, но положението леко й се изясни.
Изми ръце.
Изля почервенялата вода в кофата за изхвърляне.
Взе валериан и седна да изпуши втора папироса.
Отиде до Ханс.
Извади от кухненския шкаф цяра за лоши сънища, който бе приготвила сама, и отвори устата му.
Той се събуди, кашляше и храчеше. Част от съдържанието на шишенцето изтече на пода.
— Това ще ти помогне — прошепна му.
Ханс отвори очи, погледна някъде покрай нея и преглътна.
Алийде положи главата му в скута си и зачака.
Донесе въже, завърза краката и ръцете му и го довлече до стаичката, захвърли дневника отгоре му, взе чашата на Ингел от полицата и я скри в джоба на престилката си.
Покри го.
Целуна го по устата.
Затвори вратата.
Залости я.
Запуши дупките за въздух.
Издърпа шкафа пред вратата и отиде да измие кръвта от пода в кухнята.
Хубава гора, естонската гора на Алийде
За свободна Естония!
17.08.1950
Ала когато двамата с Ингел вече ни няма тук, какво ще прави Алийде с Мартин, в случай че съмненията ми излязат верни? Лийде може да пострада, а изобщо не ми се ще да става така. Осъзнава ли тя, че ако братът на мъжа й казва истината, съдбата на Мартин може да се окаже същата? Опитах се да я подпитам дали не е споменавал за брат си, трябва да ме е взела за луд, задето й задавам подобни въпроси. Лийде вярва на всичко, което каже Мартин. Явно той е толкова влюбен в нея, че никога не би я излъгал.
Помолих Ингел за съвет, когато дойде при мен, ала тя само поклати глава, не успя да обели дума, а може би не е и искала. Споделих й, че ясно съзнавам за наличието и на други причини Лийде да не иска да ме пусне в стаята си, освен това, че разстоянието оттам до тавана е по-голямо, в случай че дойдат гости. Веднъж погледнах натам крадешком — Пелми се разлая, Лийде ме застави да изчезвам към тавана на мига, а сама тя излезе на двора, един вехтошар идваше с коня си. Аз обаче надникнах в стаята й и съзрях поднос за сладкиши върху умивалника. Беше същият като на Теодор Крус, добре си го спомням, как само се гордееше с него. Отскочих да проверя тая работа и намерих в подноса обеци с камъни, облечени в злато. Там се бе появило и огледало, огледало колкото цял прозорец.
Непрестанно ме боли глава, на моменти сякаш ще се строши на парчета. Ингел ми донесе прах против главоболие. Останало ми е половин каче осолено месо и малко вода в шишето от мляко. Ингел ще ми донесе още, ако Алийде не го стори.
Ханс Пек, син на Ерик, естонски селянин
1992, Западна Естония
Зара тъкмо бе грабнала перколатора, когато чу на двора да свива кола. Втурна се към прозореца и открехна завесите. Вратите на черния автомобил се отвориха. Показа се плешивината на Паша. От другата страна се надигна главата на Лаврентий, по-бавно. Сякаш неохотно. Алийде стоеше насред двора, подпряна на своя бастун, поправи възела на забрадката под брадичката си, придърпа рамене назад.
Нямаше време за размисъл. Зара отърча в задната стаичка и вдигна железните резета на прозореца. Отвориха се сковано отгоре и отдолу. Дръпна дръжката и рамката се огъна. Паяк се стрелна към издатината на тапета. Зара отвори и външния прозорец. Паяжините се разкъсаха, а измежду рамките нападаха измрели мухи. Посрещна я начеващата нощ с цвъртенето на щурците. Образът на баба й. Бе забравила снимката. Втурна се обратно в кухнята, ала я нямаше на масата, къде ли би могла да я дене Алийде? Не, Зара бе неспособна да измисли, пак побягна към задната стаичка и скочи през прозореца насред лехата с божури. Някое и друго стъбълце се прекърши, нищо повече, за щастие. Лаврентий можеше и да не забележи следите. Зара натика развелите се навън дантелени завеси обратно в стаята, затвори прозореца и хукна към градината, подмина бялата прозрачна ябълка, луковата ябълка, кошерите, джанката и сливата. Краката й вече познаваха бягството. Босото й стъпало попадна в къртичина. Дали да не избере пътя, по който бе дошла, покрай сребърните върби, или би било по-добре да цепи направо през полето?