В туй време ябълкарят — щастлив, че се е отървал евтино от бесилката — отново пеел с пълно гърло нейде далече от двореца:
Утре пак ме потърсете,
пак си ябълки купете!…
Царят го чул. Погледнал мрачно петте ябълки в златното блюдо и изсъскал ядно:
— Как няма да пее, как няма да е весел, когато продава ябълка за жълтица!… А и народът купува ли, купува — май че има много пари!
И същия ден постъпил чисто по царски — заповядал да обложат народа с нови данъци: от тежки по-тежки.