Кони Мейсън
Чисто удоволствие
1
Лондон, 1795 г.
Призраците бяха ужасно непредсказуеми.
Като младеж Джаксън Грейстоук бе претърсил всяко кътче на обхванатата от разруха каменна къща, която бе наследил, с надеждата да открие призрака на лейди Амелия, но напразно. Като юноша бе готов да се откаже от кътните си зъби само за едно зърване на тази неуловима лейди, чийто дух се появяваше от време на време и витаеше из залите на Грейстоук Манър. Не и сега, когато вече не вярваше в призраци.
Повече от двеста години след смъртта на лейди Амелия се твърдеше, че се появява само пред онези Грейстоук от мъжки пол, които бяха кривнали от правия път. Нейният призрак рядко изплуваше от забравата, тъй като малко от наследниците на рода бяха достатъчно грешни, за да имат нужда от помощта й.
До появата на Черния Джак Грейстоук Черната овца на семейство Грейстоук — мъжът, отдал се на разгулен живот.
Измамник, мошеник, развейпрах, пропаднал тип, прелъстител на женски сърца Мъжете го харесваха, жените го обожаваха. А лейди Амелия, която кръжеше над леглото му като ангел на отмъщението, го гледаше гневно и с явно неодобрение:
— Махни се — раздразнен изрече Джак. Той току-що се бе добрал до леглото след нощ, прекарана край игралната маса и нямаше време за видения, които можеха да бъдат само игра на въображението му. Бе погълнал огромно количество алкохол, но не мислеше, че е чак толкова пиян.
В ореол от потрепваща светлина и ефирни одежди призракът поклати глава.
— Какво искаш, по дяволите?
Лейди Амелия просто се взираше в него с празни очи.
— Защо сега? Защо избра точно днес, когато преди време бих скочил от радост при появата ти? — Джак знаеше легендата за семейния призрак, беше я чувал неведнъж. — Затънал съм в грях. Каквото и да сториш, не би ме спасила от проклятието.
Лейди Амелия отплува към вратата. Джак се повдигна на лакът и видя как му кимва. Изстена от досада, отпусна глава на възглавницата и стисна здраво очи. Когато ги отвори, лейди Амелия все още беше там.
— Къде трябва да отида? За Бога, навън вали! — Прозорците изтропаха потвърдително. За нещастие дъждът се бе засилил и сега валеше като из ведро, а къщата потреперваше под напора на ледения вятър. — Не може ли да почака до сутринта?
Лейди Амелия оживено закърши ръце. Явно нямаше намерение да си върви. Поклати глава и още по-настойчиво посочи вратата на Джак — той трябваше да стане и да излезе навън в бурната нощ.
— По дяволите, нямам ли избор? — Тя отново поклати глава. — Много добре, милейди, печелиш. Отведи ме, където пожелаеш, тази нощ явно няма да мога да поспя.
Ореолът от светлина около лейди Амелия затрептя в израз на одобрение. И тогава, пред изумения поглед на Джак, привидението мина през затворената врата. Той тихо изруга, отметна завивките и облече отново дрехите си, като отдели специално внимание на шала си. Независимо къде отиваше — той винаги бе в безупречен вид.
Все още в мрачно настроение, Джак напусна стаята и не се учуди, когато видя, че лейди Амелия го чака на стълбите.
— Къде ще трябва да ходя, по дяволите? — Красивите му черти, които караха жените да се самозабравят, бяха леко смръщени в израз на деликатна досада
Лейди Амелия просто кимна и сви показалец приканващо. Той последва надолу по стълбите пърхащата фигура, а тя го отведе до входната врата.
Джак се поколеба.
— Осъзнаваш ли каква буря е навън? Не е нито за хора, нито за животни. Да не очакваш да събудя кочияша си в нощ като тази? — Лейди Амелия просто се взираше в него, сякаш намекваше, че няма никакъв вкус към приключенията. — О, какво пък, дявол да го вземе! Сам ще карам каретата, ако това ще те направи щастлива. Искам да ми подскажеш какво очакваш от мен.
Явно лейди Амелия нямаше намерение да му даде повече информация, защото се отдръпна от вратата. Ореолът й избледня и тя се стопи във въздуха.
— Чакай! Не си отивай! Не ми каза… — беше твърде късно. Лейди Амелия вече бе изчезнала като струйка дим.
Джак стоеше като ударен от гръм, взрян в празното пространство, където само преди миг витаеше призракът й. Дали не бе игра на въображението му? Може би лейди Амелия бе плод на доста развинтената му фантазия? Навярно бе далеч по-пиян, отколкото мислеше. Какво да прави? Ако е с всичкия си, ще се върне в леглото и ще признае, че всичко е било само лош сън. Но можеше да приеме предизвикателството и смело да се втурне навън в ужасната нощ
Черния Джак Грейстоук все още можеше да поеме този риск. Вече бе буден и облечен. Ако не друго, можеше да отиде до клуба на Уайтс и да изпие няколко питиета с приятелите си, някои от които сигурно все още будуваха в заведенията въпреки лошото време. Той самият нямаше да се прибере толкова рано, ако късметът не му бе изневерил така жестоко в играта на карти.