— Извинявам се. Просто исках да внуша на мис О’Туул, че не смятаме да й навредим — сивите очи се впиха пронизващо в нея. — Временно сте нетрудоспособна, без възможности в близко бъдеще да бъдете наета на работа. Спенс и аз измислихме начин да разрешим проблема ви.
Горещият като нагрят сладък мед поглед на Мойра наистина накара Джак да се почувства неудобно.
— Отказвам да бъда въвличана в пъклени замисли. И други са се опитвали, но напразно.
Джак се взираше в нея с присвити очи. Какво, по дяволите, искаше да каже? За какви пъклени дела намекваше?
— Скъпа мис О’Туул, Спенс и аз нямаме никакви намерения спрямо вас самата. При нас сте в пълна безопасност.
Мойра го погледна скептично, но в погледа й все пак пролича и съмнение в собствената й правота.
— Продължавайте, сър. Слушам ви.
— Ако се съгласите с малката шега, която сме замислили със Спенс, обещавам ви истинско забавление. И най-важното, ако нещата се развият, както очакваме, вие никога вече няма да имате парични затруднения. Ще можете да разрешите проблемите си и да помогнете на семейството на брат си.
Очите на Мойра се разшириха невярващо:
— И как предлагате да стане това?
Джак приседна на леглото до нея и гласът му едва скриваше колко се забавлява.
— Хрумвало ли ви е някога да си представите какво е да сте истинска дама? Да принадлежите към класата на благородниците?
Мойра се вцепени от възмущение, обидена от думите му.
— Аз съм дама. Може и да не принадлежа към тази класа, но въпреки това си оставам дама.
Ъгълчето на устните на Джак леко се повдигна. Хвана се на примката му:
— Докажете го тогава. Да видим дали притежавате качествата, които са нужни, за да ви признае лондонското общество.
Забравила оскъдното си облекло, Мойра рязко се изправи и примигна от болка, когато ръката я заболя от рязкото движение.
— Да не сте си загубил ума, сър? Немислимо е да бъда допусната да припаря до салоните на това общество, камо ли да бъда приета за дама с благородно потекло.
Джак лениво й се усмихна.
— Спенс и аз възнамеряваме да ви опровергаем. Ще бъдете приета, мис О’Туул. Ще ви посветим в тънкостите на етикета. Ще изчакаме подходящия момент и ще ви представим в обществото като моя далечна родственица от Ирландия, а аз ще бъда ваш покровител. Баща ви ще е представен като барон, от което следва, че сте дама. Лейди Мойра. Как ви звучи?
— Възмутително.
— Спенс и аз ще направим всичко по силите си да се омъжите за член на най-висшата лондонска аристокрация. Някой достатъчно богат, за да ви осигури изискан стил и достатъчно средства за семейството на брат ви. Ако в това няма достатъчно стимул, просто си представете безкрайните часове на забавление, които ще прекараме двамата със Спенс, докато трае малката ни шегичка.
В главата на Мойра настъпи хаос. Предложението на сър Грейстоук бе смехотворно. Не напразно го наричат Черния Джак И тримата могат да пострадат от изкривеното му чувство за хумор. Хубава работа — да я представи за своя роднина. Как би могъл някой да допусне, че тя принадлежи на аристокрацията? Майка й многократно повтаряше, че произхождат от благородно потекло, ала нямаше никакво доказателство в подкрепа на твърденията й. Тази мисъл би й донесла само неприятности. Но същото се отнасяше и за останалите възможности, които бяха също толкова неприятни. Да намери друга работа без препоръка от предишните си работодатели бе почти невъзможно. Тя нямаше достатъчно пари, да си купи билет до Ирландия, дори и ако решеше да обремени брат си с още едно гърло за изхранване.
Всъщност, след като обмисли фактите, Мойра реши, че в идеята на двамата господа има зрънце рационалност. Идеята, да се омъжи за пари, имаше своите преимущества. Един от недостатъците бе, че ще трябва да бъде ежедневно в съприкосновение с Джак Този мъж бе твърде арогантен, прекалено красив и дяволски мъжествен!
— Е, какво мислите? — въодушевено запита Спенс. Той буквално подскачаше от крак на крак в очакване решението на Мойра.
— Защо си правите труда? Има нещо друго освен стремежа ви да избягате от скуката. Какво печелите от това, да ме представите за лейди в обществото?
— Чифт…
— Нищо — намеси се Джак. Реши, че е по-добре да не споменава за облога между него и Спенс. Неговите сиви коне срещу две хиляди лири. — Вземаме присърце вашите интереси. Въвеждането ви в обществото ще ни забавлява часове наред.
Очите на Джак шареха напрегнато по тялото на Мойра — одеялото покриваше кръста. Гърдите й бяха закръглени и щедри, макар и не особено големи. Той можеше да различи по-тъмните петна на зърната, които напираха под тънката материя на ризата. Надигналото се желание го накара да ги види в ръцете си. Усети лек гъдел в пръстите, представяйки си меката плът в дланите си. Той примигна и отвърна поглед, изненадан от обрата в мислите си. Мойра прочете в очите му породилите се чувства и бързо придърпа със здравата си ръка одеялото чак до брадичката си. Нито имаше нужда, нито желаеше такова внимание.