Джак не обърна внимание на съвета на Спенс. Отпусна се на един стол пред тлеещия огън и продължи да се налива с бренди. Петибоун го намери там малко преди зазоряване с глава на гърдите, а една счупена чаша лежеше на пода до него.
Петибоун въздъхна и поклати глава. Точно както преди, помисли си тъжно той, когато Джак се завръщаше у дома след разгулна нощ и беше твърде пиян, за да се добере до леглото си. Разгъна един плетен вълнен шал, който лежеше върху пейката наблизо, внимателно зави Джак и излезе на пръсти от кабинета.
След като затвори тихо вратата, предпазливо се огледа и прошепна в мрака:
— Ако бдиш над него, лейди Амелия, умолявам те, направи нещо. Таях такива надежди за негова светлост.
Той внезапно замлъкна. Изглеждаше смутен от това, че се обръща към някого или нещо, което можеше да не съществува. Отдалечи се с цялото достойнство, което можа да събере. Нямаше да е удобно, ако откриеха, че разговаря с някакъв дух.
Мойра се почувства зле в момента, в който „Емералд Куин“ напусна лондонското пристанище. Дните, които прекара в тясната задушна каюта, бяха едни от най-нещастните, които бе преживявала. Тя не можеше да си обясни причината. Пътуването по море от Ирландия за Англия й бе харесало много, тогава защо сега се чувстваше толкова зле? Както английският канал, така и Ирландско море бяха спокойни, а въздухът носеше благоуханието на късното лято, но тя продължаваше да повръща, особено рано сутрин.
Когато корабът спря на пристанище Росеъри, беше толкова изтощена, че едва се държеше на краката си.
Стъпването на сушата я накара да се почувства малко по-добре, но не напълно. Влачейки единствената си чанта, Мойра отиде в транспортното бюро и си купи билет за дилижанса до Килкъни. Това й струваше всички дребни монети, които бяха останали в дамската й чанта и Мойра остана без никакви пари, за да си купи нещо за закуска. Не че беше кой знае колко гладна. Стомахът й все още се бунтуваше, а зеленикавият оттенък около устните й свидетелстваше за сутрешното й неразположение.
Дилижансът беше препълнен и Мойра се оказа притисната между една огромна жена, която носеше кошница с храна, и един свещеник, чиито устни помръдваха в непрестанни молитви.
Не помнеше някога пътят до Килкъни да е бил толкова дълъг. Въпреки че дебелата жена говореше непрекъснато, Мойра долови малко от онова, което казваше. Когато любезно й предложи тлъста наденица от своята кошница, на нея й се догади от самата миризма, въпреки че преди бе изпитвала огромна наслада от тази храна.
Не можеше да си обясни чувствителността на своя стомах и положи неимоверни усилия да избегне повторно прилошаване.
Дилижансът навлезе в Килкъни в късните часове на следобеда. Свещеникът и жената продължаваха до Карлоу и Мойра се сбогува с тях, после забърза напред.
Тъй като беше прекарала целия си живот по тези места и добре познаваше селото, не беше изненадана, че магазинерите и съселяните й я поздравяваха по име.
— Значи се завърна, а, момиче? — провикна се бакалинът, когато тя мина покрай неговия магазин. — Брат ти ще ти се зарадва.
— Надявам се, господин Хърлхи — извика в отговор Мойра и помаха с ръка, без да спира. Оставаха още пет мили до фермата на брат й, а чантата тежеше все повече.
— Чакай, момиче, ти все пеша ли ще вървиш?
Мойра спря и се обърна:
— Да Кевин не знае, че пристигам и няма да ме посрещне.
— Ако изчакаш да натоваря тази поръчка за госпожа Бейли, ще те взема с файтона. Мога да завия и да те оставя после.
— Много любезно, от ваша страна, господин Хърлхи.
Малко по-късно Мойра се настани до господин Хърлхи на свободното място във файтона му, заслушана в неговия разказ за всичко, което се беше случило в нейно отсъствие.
— Много жалко за Кайла Макгайър — оплака се той, като поклати посивялата си глава. — Треската я затри за по-малко от две седмици след твоето заминаване. Остави съпруга си с две пеленачета.
— О, не — възкликна Мойра поразена — Горкият Пада! А той успява ли да се справи някак?
Кайла и Пада бяха най-близките съседа на О’Туул. Малко по-възрастен и много по-земен от Кайла, той беше пълната противоположност на своята мечтателна съпруга. Мойра беше сигурна, че Пада е съсипан от смъртта й.
— Майката на Пада се грижи за бебетата но тя е твърде стара и болнава. Носи се слух, че си търси нова съпруга.
— Надявам се, скоро ще си намери — каза Мойра съчувствено. Тя много харесваше Пада и не можеше да понесе това че неговите две дечица ще израснат без майка.