— Почти стигнахме — каза господин Хърлхи, когато се спуснаха надолу по набраздената пътека към фермата на О’Туул.
Когато постройката се показа, Мойра внезапно осъзна колко много са й липсвали не само мястото, но и хората, които живееха там.
Кевин излезе от плевнята щом дочу трополенето на колелата и чаткането на копитата. Файтонът едва беше спрял, когато разпозна Мойра и се затича. Тя скочи и се втурна към него, после се хвърли в обятията му с вик на искрена радост.
18
Веднага щом преодоля шока от появата на Мойра Кевин я въведе в каменната къщурка, която беше техен дом, откакто се бяха родили. Кейти, жената на Кевин, се беше навела над печката, коремът й беше издут от напредналата бременност. Децата — Али, Мари и Лиъм — седяха около масата, упражнявайки се в писане, когато тя влезе в голямата светла кухня.
— Мойра! — извикаха децата и се скупчиха около нея.
Целувайки подред всяко, Мойра не можеше да се надява на по-топъл прием. Връщането й вкъщи беше помрачено единствено от болезнената тъга по раздялата с любимия мъж
— Защо не ми писа, че пристигаш? — сгълча я Кевин. — Щях да дойда да те посрещна на пристанището. Завинаги ли се връщаш?
Мойра кимна, без да промълви поради буцата в гърлото й.
— Изглеждаш ужасно — възкликна Кейти слисана. — Седни. Ще ти направя чай.
— Ще се оправя сега, когато съм отново на твърда земя — каза Мойра отпуснато, докато гледаше изпъкналия й корем. — Защо не ми казахте, че нов член на семейството е тръгнал на път много преди да замина?
— Не исках да те тревожа, скъпа — каза й благо Кейти и изпрати нежен поглед на мъжа си. — Надяваме се на още едно момче.
— Липсваше ни, лельо Мойра — извика Али, прегръщайки я силно. Али беше на пет, червенокоса и зеленоока, беше и най-откритата в семейството. Мери беше на шест, срамежлива, тиха красавица с тъмнокестенява коса и златно-кафяви очи като тези на Мойра. Лиъм беше най-голям и приемаше на сериозно тази отговорност.
— И вие ми липсвахте, миличко — отвърна Мойра, като прегърна още веднъж децата, преди да се отпусне на най-близкия стол.
— Ти си изтощена — проницателно отбеляза Кейти. — Сигурна ли си, че си добре?
— Да, сега като Кейти го спомена, ти въобще не изглеждаш добре — каза Кевин разтревожено. — Какво се е случило в Англия? Трябваше да си останеш вкъщи, където можем да се грижим за теб. Може и да сме бедни, но не сме в бедствено положение.
— Прекалено се притесняваш, Кевин — каза Мойра, разсейвайки загрижеността му. — След ден-два ще бъда добре.
— Деца, идете навън да си играете — предложи той, усетил неудобството на Мойра да говори пред тях. — Край на уроците за днес!
Щастливи да избягат от досадния свят на буквите и цифрите, децата излетяха през вратата. В момента, в който изчезнаха от погледа му, Кевин се обърна към Мойра:
— Искаш ли да ми разкажеш, малката? Нещо те притеснява. Какво се случи в Англия?
— Остави я да си поеме дъх и да си почине — намеси се Кейти, усетила нещастието на Мойра. — Има време за въпроси. Лайъм зае старата ти стая, но може да се премести на тавана. Качвай се, скъпа. Ще ти приготвя чай и ще ти го донеса по-късно.
— Ти си твърде добра с мен — каза Мойра, готова да заплаче. — Толкова много исках да помогна, но нещата не се развиха, както бях планирала.
— Никога не се получава така, както си го представяш — отбеляза проницателно Кевин. — Утрото е по-мъдро от вечерта.
Мойра беше на друго мнение, но си замълча Кевин си имаше достатъчно проблеми и без нейните. Мъжът, когото обичаше, не беше такъв, за какъвто го мислеше. Защо Джак не можеше да разбере, че отказът й да се омъжи за него беше за негово добро? Защо трябваше да провали всичко, като поиска тя да му стане любовница?
Мойра се надигна несигурно.
— Прав си, братко, наистина ми трябва малко почивка. Ще говорим по-късно — стомахът й отново се разбунтува, но този път не можеше да го обясни с вълнението на кораба. Може би наистина беше болна.
— Какво мислиш се е случило? — попита Кевин веднага след като тя излезе от стаята. — Още от самото начало бях против Мойра да заминава но ти знаеш колко упорита може да бъде малката. — Златисто-кафявите му очи потъмняха от притеснение.
Кейти се протегна и сложи ръце на гърба му, за да облекчи напрежението.
— Не знам, но съм сигурна, че е замесен мъж.
Кевин се вторачи в нея смаян:
— Мъж? Нашата малка Мойра? Тя никога не е проявявала интерес към мъжете.
— Нашата малка Мойра е жена — напомни му Кейти. — Само времето ще покаже какво я тревожи.
Джак с все сили се опитваше да затвърди репутацията си на развратник. Той се хвърли ожесточено да флиртува, пиеше чудовищно и загуби толкова много пари на карти, че Спенс започна да се пита дали приятелят му не е обсебен. Дори Петибоун, привикнал отдавна на упадъчния начин на живот на господаря си, се притесни от устремното му приближаване към гибелта. Той и Матилда обсъждаха положението надълго и нашироко и стигнаха до заключението, че въобще не му пука какво ще се случи с него. Очевидно той тъгуваше по Мойра, но беше прекалено твърдоглав, за да направи каквото и да е.