Джак не можеше да събере сили, за да се пребори с повторното си падение. Единственото нещо, което наистина го вбесяваше, беше неспособността да събуди у себе си достатъчно интерес към някоя жена та да спи с нея. Той флиртуваше, крадеше целувки по тъмните ъгли и правеше подходящи предложения, ала нищо не го възбуждаше. И се пристрастяваше все повече към истинското забвение, което се намираше на дъното на бутилката. И в картите. Пиян или трезвен, неговите загуби по игралните маси станаха постоянна тема на разговор в града. Сега, когато имаше предостатъчно пари за залагане, той малко обръщаше внимание на сумата, която губеше.
Спенс го предупреждаваше, че скоро ще пропилее състоянието на Ейлсбъри, но дори и това не успя да укроти съзнателно безотговорното му поведение. Беше сух с Петибоун, стана неприятен на почти всички и сам дори не се понасяше. През цялото това време духът на лейди Амелия, дали поради ярост или отвращение, отказваше да се материализира. Джак предполагаше, че се е отвърнала от него и смяташе, че вече беше време.
Мойра направи всичко по силите си да помага с каквото може, но осъзна, че вече не беше същото момиче, което напусна фермата преди няколко месеца. Да облекчи товара на Кейти, беше главната й грижа и затова предимно тя готвеше и се грижеше за децата. Дните летяха, но нейната странна болест все така не преминаваше и Мойра започна сериозно да мисли за неразположението си, но не хареса това, което заподозря. Изглежда, не само тя се безпокоеше за физическото си състояние. След като наблюдава Мойра няколко дни и забеляза нейната сутрешна и обща отпадналост, Кейти направи изводи, които я шокираха и притесниха. Един ден, когато всички бяха извън къщата и двете можеха да си поговорят на спокойствие, тя повдигна въпроса.
— Мойра, скъпа, ние всъщност не успяхме да говорим за това, което се е случило в Англия. Ти си толкова сдържана, откакто се върна. Двамата с Кевин те обичаме и можеш да ни кажеш всичко. Свързано е с някой мъж, нали?
— Да — призна тъжно Мойра. — По-лошо е отколкото двамата с Кевин можете да си представите. Толкова ще се разочаровате от мен…
— Ние те обичаме, Мойра. Ние няма да те съдим. Искаш ли да ми разкажеш какво е станало? Понякога помага да се говори за това.
Мойра сведе глава.
— Не мога.
Тогава Кейти изказа на глас тревогите си:
— Да не си бременна?
— Господи, как разбра? Аз сама не си давах сметка доскоро.
— Била съм бременна четири пъти — напомни й Кейти.
— Сигурно ме мразите! — каза Мойра с нотка на отчаяние.
Кейти прегърна Мойра, като я притисна до налетите си гърди.
— Не, скъпа, никога не бихме го направили. Той прелъсти ли те? Женен ли е? Изостави те, след като те съсипа?
— О, не, въобще не беше така. Аз го обичам. Той буквално спаси живота ми. Предложи ми брак, но аз му отказах. Разбира се, тогава още не знаех, че нося детето му.
— Можеш да се върнеш и да му кажеш. Със сигурност ще се отнесе както трябва с теб. Не разбирам защо си му отказала, след като го обичаш. Що за човек е?
— Не мога да се омъжа за него — обясни Мойра. — Обичам го прекалено много, за да опетня името му. Той е херцог, Кейти. Не съм от неговата класа. Представи си само шумотевицата, която ще се вдигне около женитбата му с обикновено ирландско момиче. Когато му отказах, той се вбеси и поиска да му стана любовница — ридание се изтръгна от гърдите й. — Не мога да повярвам колко омразно се държа.
— Що за мъж се осмелява да иска малката ми сестра да му бъде любовница? — извика гръмогласно Кевин. Кейти и Мойра бяха толкова погълнати от разговора, как не бяха усетили, че Кевин е влязъл навреме в кухнята, за да чуе част от признанието на Мойра. Лицето му беше почервеняло от гняв, а огромните му ръце бяха свити в юмруци, готови да повалят на земята мъчителя. — Това ли те тревожеше, Мойра? Какво ти направи това копеле?
С лице, бяло като престилката, която носеше, тя се обърна, за да срещне погледа на брат си.
— О, Кевин, не исках да го разбереш по този начин.
— Какво да разбера? Кажи ми името на негодника, който е съблазнил малката ми сестра?