Джак крачеше напред-назад из стаята си, умът му беше замаян, краката нестабилни под тежестта на тялото. Господи, как можа да падне толкова ниско? И преди се беше напивал, но никога не бе изпитвал вина за пиянското си състояние. Спенс се бе отчаял с него, а постоянното неодобрение на Петибоун бе проклятието на неговото съществуване. Отвратителното ядене, което Матилда му сервираше, когато намираше време да се храни, едва минаваше за нормална храна Джили се държеше все едно, че той бе изгонил Мойра от къщата. Той бе искал да се ожени за нея — не знаеха ли те това?
За капак на всичко Спенс все още не беше открил самоличността на човека изобразен в медальона на Мойра. Въпреки че му бе смътно познат, не се сети за конкретно име. Джак не разбираше защо мъжът от медальона е толкова важен, но нещо му подсказваше, че трябва да го открие.
Като се отпусна в едно кресло, Джак се загледа в нищото, като си припомняше вкуса благоуханието, безкрайната радост да притежава Мойра Когато бе с нея, се чувстваше толкова жив, толкова доволен и помирен със света. След това обаче си спомни как тя отказа да се омъжи за него и радостта която изпита, начаса отлетя. Беше го наранила дълбоко и той, за да си отмъсти, поиска от нея да му стане любовница. За съжаление Мойра реагира по начин, какъвто не беше очаквал. Чудеше се дали щеше да го напусне, ако той не се беше отнесъл с нея по толкова презрителен начин. Сега само гордостта му го възпираше да я последва в Ирландия.
Побързай.
Джак вдигна глава и се вгледа със замъглен поглед в тъмните ъгли на стаята, но не видя нищо освен неясни сенки. Въпреки това не му беше необходимо да я види, за да знае, че Лейди Амелия ще се появи. Той скочи на крака и си наля едно питие от гарафата, стояща на масата до креслото му. Надигна чаша за наздравица и каза:
— За дявола, милейди!
Той отпи голяма глътка, почти задавяйки се от отвратителния вкус. Вдигна бутилката, за да види датата на производство и откри, че е от много добра година. С проклятие изхвърли остатъка от уискито в камината. Гледаше вцепенено как огънят се разгоря и Лейди Амелия се материализира в средата на пламъците.
Побързай.
— Махай се, по дяволите! Не виждаш ли, че нямам нужда от теб? Донесе ми само проблеми. Бях щастлив, преди да решиш, че трябва да ме превъзпитаваш. Казах ти, прекалено е късно. Ноктите на дявола са впити твърде дълбоко в мен.
Той няма да те има.
Джак сухо се изсмя.
— Много сте закъсняла, милейди, той вече ме причисли към своите.
Трябва да отидеш при Мойра. Тя има нужда от теб.
— Тя не ме иска. Показа го пределно ясно.
Мъжете са такива глупаци.
— Ами гордостта? На мъжете не им ли е разрешено да имат гордост?
Лейди Амелия наведе глава и Джак можеше да се закълне, че видя сълзи да се стичат по страните й. Той разбра, че не греши, когато капка вода се разби на пода в краката й.
— Какво, да те вземат дяволите, искаш от мен? Махай се, просто се махай!
Лейди Амелия го посочи с пръст, без да казва нищо, само го гледаше с най-тъжното изражение, което Джак някога беше виждал.
— Мойра не ме иска. Тя си отиде. Направи ме на глупак, милейди.
Детето ти се нуждае от теб.
— Аз нямам деца — присмя се Джак. — Може би си ме объркала с някой друг Грейстоук от друго поколение.
Детето ти… Детето ти… Детето ти…
Думите на лейди Амелия се блъскаха в пропития с алкохол мозък на Джак, докато не си помисли, че ще експлодира. Затисна уши с ръце в опит да заглуши думите й. Вместо това те зазвучаха още по-силно и по-настоятелно. Сграбчи гарафата с уиски за гърлото и я запрати по призрака. Тя мина през нея и се разби безобидно в стената.
Запомни думите ми. Повече няма да се върна.
— Прав ти път — изтърси Джак свадливо. — Намери си някой друг да тормозиш.
— Лорд Джак, добре ли сте? — Петибоун влетя в стаята, като държеше свещта високо, за да осветява пътя му, с развяваща се около кокалестите крака нощница. — Чух някакъв трясък, милорд.
Джак хвърли бърз поглед към огнището и с облекчение забеляза, че лейди Амелия е изчезнала.
— Лягай си — каза му Джак раздразнително. — Изпуснах гарафата. Може да почистиш на сутринта.
Петибоун обходи с поглед стената, видя вадичките от стичащата се течност по пода и му се стори, че обяснението на Джак е прекалено просто.
— Много добре, милорд. Лека нощ тогава — той затвори тихо вратата след себе си, разтревожен, че младият му господар губи разсъдъка си.