Джак остана да размишлява дълго след това, чудейки се дали лейди Амелия ще се върне или наистина ще изпълни заканата си. Колкото повече размишляваше, толкова по-обясними му се струваха думите й. Тя знаеше, че той няма деца, тогава защо настояваше, че детето му се нуждае от него?
— Мътните те взели — изропта Джак. — Какво имаше пред вид?
Лейди Амелия предпочете да не отговори. Нито пък се появи отново.
Изведнъж той се изправи в креслото си, изтрезнял изведнъж Възможно ли беше Мойра да носи неговото дете? Нарочно ли си замина, за да го лиши от детето му? Ярост закипя в него. Гневът, който изпитваше преди, не можеше да се сравни с този сега. Мойра нямаше право, никакво право да го лишава от нещо толкова важно, колкото е собственото му дете. Тя може и да не го иска за съпруг, но законът беше на негова страна. Той все още имаше специално разрешително. Ако тя наистина беше бременна, той щеше да я направи своя жена, независимо от ожесточената й съпротива.
На следващата сутрин Петибоун намери Джак не само станал в необичайно ранен час, но и очевидно трезвен.
— Ах, идваш тъкмо навреме, за да приготвиш багажа ми.
— Багажа, милорд? Да не заминавате някъде?
— В Ирландия. Нареди на кочияша да приготви каретата за пътуване до пристанището. Младият Колин ще ни придружи. Ще бъде по-бързо да взема пощенския кораб от Лондон. С малко повече късмет до една седмица ще бъда в Килкени.
— Ще отидете да потърсите мис Мойра? — Лицето на Петибоун светна. — Слава Богу, най-сетне си възвърнахте трезвото мислене.
— Да, възвърнах си разума. Мойра има нещо мое и аз си го искам.
— Ако имате предвид парите, които ви открадна, то беше съвсем малка сума — облещи се икономът. — Сигурно няма да предявите обвинение, нали?
Джак го погледна накриво:
— Не се притеснявай, Петибоун. Няма да я обвинявам, въпреки че не обещавам да не извия нежното й вратле веднъж, като ми попадне в ръцете. Стига приказки. Донеси чантата ми долу, когато я приготвиш. Заминавам веднага след закуска.
Отпътуването на Джак беше забавено от пристигането на Спенс, който се появи в приповдигнато настроение.
— Заминаваш ли? Видях чанта в коридора. Радвам се, че те хванах навреме. Имам информация за мъжа от медальона на Мойра. Никога няма да познаеш кой е.
Малко разсеян от неочакваното появяване на Спенс, Джак наостри уши, когато Спенс изтърси новината.
— Говори направо. Добре, че ме хвана, преди да замина за Ирландия. Може да е важно, а може и да не е, във всеки случай искам да имам информация, когато се изправя пред Мойра.
— Ще потърсиш Мойра? — каза Спенс, който малко или много се бе примирил с идеята, Джак да е влюбен до уши в Мойра. Въпреки че го предупреди, Спенс знаеше, че Джак ще взриви обществото и ще се ожени за нея. Може би очакваният скандал няма да е толкова голям, разсъждаваше Спенс. А ако беше, той предположи, че Черния Джак ще понесе бурята по своя неповторим начин.
— Да — призна Джак, — веднага щом ми кажеш какво си научил.
— Няма да повярваш. Поне аз със сигурност не повярвах. Мъжът е високо уважаван и името му е легенда за времето си. Бил е личен съветник на крал Джордж. Преди пет години се оттеглил поради здравословни проблеми. Сега живее кротко в провинцията.
— Мили Боже, нямаш предвид… Не, не може да бъде. Откъде Мойра би могла да намери портрет на граф Пемброук?
— Да, точно така. Хърбърт Монтгомъри, граф Пемброук Миниатюрата ми изглеждаше смътно позната, но не можех точно да се сетя. Едва вчера разбрах, че може да бъде той.
— Това значи, че не си сигурен — промълви Джак разочарован.
— Не съм напълно сигурен. Само графът може да идентифицира портрета. Но едно време той е бил в британската армия и е бил разпределен в Ирландия.
— Как стигна до заключението, че изображението в медальона е негово?
— Като последна възможност показах портрета на баща ми. Той каза, че е видял съвсем същата картина да виси в хола на лорд Хърбърт, когато бил поканен на лов преди много години в селското му имение. Той предположил, че е лордът като млад. Е, това е.
— Може и да си прав, но аз нищо не разбирам. Мойра каза, че медальонът е принадлежал на нейната мъртва баба и й е бил предаден от майка й.
— Какво мислиш значи това? — попита любопитно Спенс.
— Дяволите ме взели, ако знаех. Още преди да се върна в Англия, ще имам отговора. Страшно много ми помогна, Спенс. Дължа ти огромна благодарност.
— Няма нужда да го споменаваш. Само се надявам тази информация да ти бъде полезна по някакъв начин. Но не съм сигурен, че ще успеем да стигнем до лорд Хърбърт, за да потвърди, че той е мъжът от портрета, защото сега той е истински отшелник. Единственият му син умря преди години и няма други деца или внуци, които да наследят титлата.