— Ще се свържа с теб, когато се върна. Мойра няма да успее да се измъкне, като крие от мен истината за… — изречението увисна недовършено, не желаеше да предоставя сведения, които можеха да бъдат или да не бъдат верни. Верни или не, Мойра му принадлежеше и доброволно или не, съпруга или любовница, тя щеше да си остане негова.
19
Мойра се взираше в проливния дъжд през малкото прозорче на стаята си. Денят беше също толкова безрадостен, колкото и душата й. Подпухнали облаци правеха небето тъмно и отблъскващо. Въздухът тежеше, плътен и угнетяващ, вятърът с всяка изминала минута ставаше все по-силен и пронизващ Мрачният ден напълно съответстваше на настроението и. Вече бе прекалено късно за сълзи, твърде късно за съжаления Днес беше сватбеният й ден.
Малката церемония щеше да се състои сутринта в селската църква и щеше да присъства само семейството й. Не беше съюз на божествена любов, а за удобство. Мойра бе сигурна, че цялото село знае за сватбата, но не подозира причината за избързването. Надяваше се да го припишат на нуждата от майка за децата на Пади, а не защото тя носеше детето на друг мъж.
Плахо почукване на вратата извади Мойра от унеса й и я върна в действителността.
— Аз съм Кевин, малката.
— Влез.
— Ще изчакаме дъжда да попремине, преди да се отправим към църквата. Добре ли си, мила? — каза й Кевин, забелязал бледността й.
— Добре съм. Смяташ ли, че тази рокля ще свърши работа? Това е най-хубавата от тези, които донесох от Англия — Мойра бавно се завъртя пред Кевин. Изработена от лилав брокат и дантела роклята прилепваше идеално по все още тънката й снага.
— Изглеждаш много хубава, мила Никога не съм те виждал облечена в нещо толкова впечатляващо. Опитай да не се притесняваш. Всичко ще се оправи. Обещавам ти.
— Вече нищо няма да бъде както трябва, Кевин. Зная, че Пади е чудесен човек, но той не е Джак.
Кевин наостри уши.
— Джак? Значи това е името на негодника, който те прелъсти и изостави бременна.
Осъзнала, че е казала повече, отколкото е възнамерявала, Мойра се опита да разсее любопитството на Кевин:
— Името на мъжа няма никакво значение, едва ли ще го срещнеш. Няма да те разочаровам повече, Кевин. Ще бъда добра съпруга на Пади.
— Не съм разочарован от теб, малката. Ти си изключителна жена. Твоят англичанин не знае какво е загубил, а и аз няма да му го кажа. Той не заслужава нито теб, нито детето ти. А сега — каза и повдигна брадичката й, — дай ми една усмивка.
Устните на Мойра се извиха в пародия на усмивка, която, изглежда, задоволи Кевин. Тогава я остави сама с нейните безрадостни мисли, докато дъждът не намаля достатъчно, за да им позволи да отпътуват благополучно до църквата, без да се налага да плуват. Един час по-късно проливният дъжд премина в ръмеж Кевин качи семейството във фермерската каруца и се отправиха към Килкъни.
Когато корабът навлезе в пристанището Росиер преди изгрев слънце, Джак беше първият слязъл човек Нае кон от обществената конюшня и помоли да го упътят към Килкени. Докато страдаше от дългия, уморителен път, Джак се надяваше, че Мойра ще оцени трудностите, през които е минал, за да я намери. Постоянният дъжд бе направил от тесния път тресавище и измокри Джак до кости. Той пристигна в Килкени мокър, гладен и доста изтормозен.
Килкени беше почти пусто заради времето. Тъй като не знаеше къде се намира фермата на О’Туул, Джак реши първо да си наеме стая в странноприемницата и да попита за пътя. Когато бакалинът излезе от магазина си и се вгледа в него, Джак с усилие спря коня си.
— Бихте ли ме насочили към някоя странноприемница, господине?
— В градчето има само една странноприемница, сър. „Гъл и Търн“ се намира две преки по-надолу по улицата вдясно. Не може да я пропуснете.
Джак намери странноприемницата малко трудно и предплати в аванс за най-хубавата стая, която предлагаха.
— Бихте ли ми показали пътя към фермата на О’Туул? — попита той ханджията, преди да се качи да огледа стаята.
На непознатите в Килкени се гледаше с подозрение и Джак не направи изключение.
— Вие приятел на семейството ли сте, господине? Не си спомням Кевин или госпожата да познават някакви англичани.
— Приятел съм на госпожица Мойра О’Туул. Облекчение премина по руменото лице на съдържателя.
— Че защо не казахте от самото начало? За сватбата ли идвате?
— Сватба? — замръзна Джак.
— Аха, госпожица Мойра и Пади Макгуайър ще се свържат в свещен съюз.
Сърцето на Джак запрепуска Как смее да се омъжва за друг?