— Забавление — горчиво произнесе Мойра. — Благородниците наистина ли за нищо друго не ги е грижа?
Спенс се ухили:
— Да, защо?
— Хайде, мис О’Туул, какво ще кажете? — Джак нетърпеливо се обърна към нея. — Нищо не губите, а бихте спечелили много.
Какво можеше да загуби? — запита се Мойра. А ако види предишните си работодатели, докато се мотае из обществото? Ами ако срещне лице в лице сър Роджър на някое от светските събирания? С надежда си помисли, че той може и да не я познае, облечена като лейди. Възрастта на семейство Мейхю не позволяваше да посещават много от светските сбирки. А за Роджър тези занимания бяха твърде благоприлични и следователно — безинтересни. Но винаги съществуваше риск пътищата им да се пресекат. Когато му дойде времето, ще мисли за това.
— Много добре — съгласи се, макар и неохотно, Мойра. — Вашият план има и добри страни. Ще го направя, за да ви докажа, че наистина съм лейди, толкова, колкото и всяка жена, родена в благородническа фамилия. И за да помогна на брат си. Но най-вече, защото не искам да бъда бреме за вас.
Джак я погледна мрачно:
— Аз самият трябва да се реша на брак по сметка, ако искам да оцелея. Но ще изпълня задълженията си към вас. Ако не бях аз, сега щяхте да сте в цветущо здраве, а не да се възстановявате от нараняванията си.
— Добър избор, мис О’Туул — ентусиазирано я поздрави Спенс, гледайки я одобрително. — Когато сте готова, Джак ще ви представи като далечна родственица, останалото ще оставим в ръцете на съдбата. Вие сте красавица. Във вас няма никаква недодяланост, нито пък ви липсват маниери. Ако Джак спечели, до три месеца ще празнуваме годежа ви. Но ако спечеля аз…
— Достатъчно, Спенс! — предупреди го Джак. — Сигурно мис О’Туул вече се е уморила от нас. Предлагам да се оттеглим в кабинета и да я оставим да си почива. Трябва да обсъдим плановете си.
— Така е наистина — каза Спенс, докато Джак го изтикваше извън стаята.
Мойра внимателно притисна към себе си наранената си ръка и се замисли за безразсъдния план. Беше глупаво, че се съгласи — но какъв избор имаше? Въпреки твърденията на Джак, беше ясно, че не му се нрави идеята да поеме отговорност за нея. Той си мислеше, че я е блъснал с каретата си, но тя знаеше със сигурност, че не я е наранил повече от това, което сама си бе нанесла, като скочи от каретата на сър Роджър. Тя се чувстваше виновна, че се налага да лъже Джак за неговата вина за „инцидента“, но се страхуваше, че истината крие още по-големи рискове за нея.
Бе загазила дълбоко и не виждаше никакъв начин да се измъкне с чест от тази каша. Тя ще се заеме с ролята си и ще докаже на Джак Грейстоук, че произходът на една жена не предопределя способността й да бъде дама.
Мойра изгуби нишката на мислите си, когато чу дискретно почукване на вратата. След миг Петибоун надникна в стаята.
— Заповядайте, господин Петибоун.
Той влезе вътре.
— Имате ли нужда от нещо, мис?
— Не, благодаря. Вие бяхте повече от любезен. Отдавна ли работите за сър Грейстоук?
— Да, мис, доста отдавна.
Мойра прехапа устни и после внезапно попита:
— Сърцето му толкова ли е черно, колкото подсказва името му?
За момент Петибоун напълно се обърка, после възвърна самообладанието си.
— Съвсем не, мис. Не трябва да вярвате на всичко, което чувате. Признавам, че от време на време се държи като негодник, но никога не е наранявал умишлено някого, особено жена.
— Наистина ли хазартът покрива всекидневните му разходи?
— Така е, мис. Родителите му не оставиха почти нищо освен населена с призраци къща. И тя е в доста окаяно състояние.
Мойра ококори очи:
— Призраци?
— Наистина, мис. Говорят, че духът на лейди Амелия Грейстоук нощем витае из залите, затова не се стряскайте, ако видите или чуете нещо по-необичайно.
— Вие виждали ли сте я?
— Казват, че лейди Амелия се явява само пред членове на семейството, които имат отчаяна нужда от помощ. Слуховете са, че е спасила не един блудник от семейството. През последните години не е имала много причини да се появява и никой не е имал нужда от нея, е, освен нашият Джак. Но уви — въздъхна възрастният джентълмен — доколкото знам, лейди Амелия тепърва ще посещава кривналия си от правия път праправнук.