Изведнъж Мойра се сети, че Джак така и не обясни откъде е разбрал за бременността й. Веднага се опита да поправи този пропуск.
— Как разбра, че нося дете от теб? Да не си ясновидец?
Джак се изхили, като си припомни за думите на лейди Амелия и колко го объркаха.
— Лейди Амелия ми каза.
— Призракът ли? — намръщи се Мойра.
— Да, но се боя, че я обидих. Загуби търпение, когато се върнах към развратния си начин на живот. Съмнявам се, че скоро ще се появи отново.
— Говорил си с призрака? — повтори Мойра.
Джак замълча замислено, припомняйки си разговора с лейди Амелия. Въпреки че не беше проронила дума, той знаеше със сигурност какво иска да му каже. Може да се нарече телепатия или Бог знае какво, но думите й проникнаха в съзнанието му, без да е отронила и звук.
— Може и така да се каже. Лейди Амелия ме изпрати при теб онази нощ, когато те намерих да лежиш в канавката. Тя ми каза, че ще ме спасиш от гибел. Разбира се, аз не й повярвах. Тогава не исках да ме спасяват. Бях доволен от разпуснатия си живот. Сега тя сигурно е много доволна от себе си. Почти се ожених за Виктория, и това ме плаши до смърт.
На Мойра това се струваше трудно за вярване.
— Как бих могла да те спася, когато дори не те познавах?
— Проклет да съм, ако аз самият разбирам, но това е самата истина. Покварата вече не ме привлича. Никога не съм мислил да ставам баща, но създалата се ситуация ме прави извънредно щастлив. Знаех, че Виктория не желае деца и единственото, което исках от нея, беше богатството й.
Как би могла Мойра да спори с призрак? Въпреки това съмнението остана в нея. Когато лейди Амелия бе насочила Джак към нея в онази съдбовна нощ знаела ли е, че той ще стане херцог? Мойра не смяташе това за вероятно. Постави ребром проблема.
— Появяването на лейди Амелия не променя абсолютно нищо — заяви Мойра, по-несигурна от всякога.
— Запазих си стая в странноприемницата — каза Джак внезапно. — Църквата не е подходящо място за продължителни разговори, а май ще е нужно доста време, за да те убедя, че си принадлежим. Между другото, искам да те попитам още нещо, свързано с медальона който винаги носеше.
— Загубих го.
— Знам — посягайки към джоба си, Джак извади медальона на Мойра и го постави в ръката й. Тя сви пръсти около него, извънредно щастлива да го притежава отново. — Намерих го в леглото си. Сега ще дойдеш ли с мен?
Мойра се изчерви, когато си припомни за нощта, преди да го напусне.
— Не е уместно аз да дойда с теб в стаята ти.
— Ние вече прекрачихме границата на благоприличието. Ти носиш моето дете, Мойра. Ти си моя, винаги си била моя!
— Твоето собственическо поведение е отвратително. Как да бъда сигурна, че не ме искаш само заради детето, което нося?
— Ти си най-вбесяващата жена, която някога съм имал нещастието да познавам! Нямах представа, че си бременна, когато ти предложих брак. Идваш ли с мен, или трябва да те метна на рамо и да те изнеса оттук?
Логиката на Джак обезоръжи Мойра. Освен това тя бе сигурна, че той е способен да изпълни заплахата си.
— Много добре, макар да знаеш, това ще разруши репутацията ми.
— Не и ако се промъкнем през задните стълби — сграбчвайки я за ръката, той практически я повлече навън от църквата. Посрещна ги студен дъжд. С премерени сръчни движения качи Мойра на коня си и се метна зад нея. Въпреки че пътуването беше кратко, когато остави ездитния си кон зад странноприемницата и нареди на конярчето да се погрижи за него, от тях вече капеше вода и се бяха поуспокоили.
За щастие задните стълби на хана се намираха само на няколко стъпки от конюшнята. Преодоляха разстоянието без проблеми и Джак откри стаята си по номера, изписан на вратата. Стори му се просторна, удобна и достатъчно чиста. Креват, покрит с многоцветен юрган, заемаше голяма част от помещението. Кухненски бюфет, шкаф и писалище завършваха мебелировката. Джак с удоволствие забеляза камината и дървата, струпани до нея, и стъкна огъня, докато Мойра седна на ръба на леглото, трепереща като лист в мокрите си дрехи.
— След няколко минути стаята ще се затопли — каза й Джак — Свали си мокрите дрехи и се избърши с кърпата. Роклята ти може да изсъхне до огнището, докато си говорим.
Мойра не смяташе, че да се съблече, е добра идея. Само защото не искаше да се омъжи за него не значеше, че не го желае. Винаги щеше да го желае. От собствен опит знаеше колко взривоопасни са двамата заедно и събличането на само щеше да усложни положението. Когато тя не помръдна, за да се подчини, Джак я изправи на крака, свали наметалото от раменете й и започна да разкопчава роклята й.