— Има твърде много общо, ако мъжът на рисунката е дядо ти.
— Ти знаеш кой е той? — гласът й потрепера от възбуда и бузите й порозовяха.
— Така мисля. Някога чувала ли си за граф Пемброук?
Мойра кимна с глава.
— Дядо ми да не е свързан по някакъв начин с този граф? — за Мойра нямаше значение дали дядо й е бил съвсем бегло свързан, след като мистерията на медальона най-после ще се реши.
— Дядо ти е графът. Майка ти е била дъщеря на бъдещия граф Пемброук. След време той наследил титлата, оженил се, родил му се син, но починал. Сега живее като отшелник на село.
— Как си разбрал всичко това? — попита Мойра подозрително.
— Разследвах, любов моя. Дадох медальона на Спенс и го помолих да се поразтърси, като никога не предполагах от какво значение е това за нас. Бащата на Спенс най-накрая разпозна мъжа от миниатюрата.
— Сигурен ли си? Напълно, необратимо сигурен?
— Достатъчно сигурен — заусуква Джак. — Първото нещо, което ще направим след завръщането ни в Англия, ще бъде да помолим за аудиенция при лорд Пемброук. Той единственият, който може да потвърди историята.
Лицето на Мойра помръкна.
— Нищо няма да приема даром.
— Това е несъмнен факт, скъпа. А сега ще се омъжиш ли за мен и ще дадеш ли на детето ни име? Кръвта, която тече във вените ти, е дори по-синя от моята.
— Нали не си измисляш всичко това?
Джак изохка, отчаян от нейното твърдоглавие. Каква опърничава жена. И точно това я правеше толкова скъпа за него.
— Бих ли те лъгал за нещо толкова важно като потеклото?
Мойра обходи с поглед лицето му в търсене на истината.
— Не, не вярвам, че би го направил. Ще се омъжа за теб след разговора с лорд Пемброук.
Джак я сграбчи за раменете и нежно я разтърси.
— Обичаш ли ме, Мойра? По едно време вярвах, че е така, но упоритата ти съпротива ме кара да се чудя дали не бъркам.
Моментът на истината бе настъпил. Мойра го знаеше с такава сигурност, с каквато знаеше, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Повече не можеше да отрича Тя обичаше Джак Грейстоук буйно, щастливо, до полуда. Дори да се окажеше, че случаят с лорд Пемброук е чиста заблуда на самоличността, тя не можеше да откаже на детето си законния му баща.
— Обичам те, Джак Грейстоук. Обичам те независимо от обстоятелствата.
Той примигна, неспособен да повярва на ушите си. Винаги бе вярвал, че тя го обича, но да я накара да го признае, се оказа много по-трудна и непосилна задача, отколкото бе очаквал. Като си помисли само, че почти се бе отказал от нея. Ако не бе досадният, бъркащ се навсякъде призрак, той щеше да загуби Мойра завинаги. Всъщност никога нямаше да я срещне, ако не бе лейди Амелия.
— Казах ти, че повече никога няма да те моля да станеш моя жена и въпреки това, ето ме отново на колене пред теб. Опитах се да си втълпя, че не те обичам, дори се опитах да спя с други жени, но това също не свърши работа. Ти прогони стария Джак Грейстоук и на негово място пред теб стои един променен човек. Лейди Амелия трябва да е изключително доволна. Обичам те, Мойра О’Туул. Разбрах го в момента, в който осъзнах, че не мога да се оженя за Виктория, въпреки че това означаваше да отида в затвора за длъжници и да гледам как имението на Грейстоук се сгромолясва пред очите ми. Ти си единствената жена, която искам. Ще се венчаем, преди да напуснем Ирландия. Не мога да дочакам да те направя своя херцогиня.
Мойра отвори уста, за да възрази, после я затвори. Бе поставила повече пречки на пътя на Джак, отколкото един мъж може да преодолее за един живот време. Когато той се пресегна и свали одеялото от раменете й, тя не прояви никакво желание да го спре. Стаята беше топла, почти прекалено топла, но Мойра не обърна никакво внимание, когато Джак разви одеялото от слабините си. Никога, помисли си тя, като се вглеждаше в него, не беше виждала по-красиво изваяно мъжко тяло. Размерите му не я притесняваха, тъй като бързо се нагласяше към дебелината на неговия член, който вече се бе надигнал от желание. Неговата мощ и гладът му за нея й доставиха удоволствие и я поласкаха.
Той я взе в прегръдките си и тя го почувства по бедрото си, твърд и огромен.
— Чаках доста дълго време и извървях дълъг път, докато те направя моя отново — прошепна в ухото и. Завладя устните й в яростна, собственическа целувка, която накара сърцето и да спре и нахрани душата й. Мойра почти припадна от удоволствие. Неговата целувка бе всичко, което си спомняше, всичко, което можеше да желае и дори повече. О, Господи, много повече.