— Седнете, милорд — подкани го Кейти. — Двамата с Кевин сме повече от нетърпеливи да чуем за Мойра.
— Моля, наричайте ме Джак Както казах, Мойра е добре. Спеше, когато тръгнах Тук съм, за да ви поканя на сватбата ни.
— Какво си направил на сестра ми, за да я убедиш да се венчае за теб? — наежи се Кевин.
— Нима мислиш, че бих могъл да я нараня? Човече, аз обичам Мойра Отне ми месеци, за да я убедя да се омъжи за мен.
— Простете, лорд Джак. Просто Мойра беше против — намеси се Кейти, когато видя, че Кевин е готов да се противопостави остро.
— Аз съм много убедителен човек, като си намисля нещо — ухили се Джак широко.
— Очевидно — промърмори сухо Кевин. — Вие сте прелъстил невинната ми сестра.
Джак не отрече.
— Някой ден ще ви разкажа как се запознах с Мойра. Опасността, която я заплашваше тогава, не идваше от мен. Сега обаче няма време да изпадаме в подробности. Сватбата ни е насрочена за четири часа. С Мойра ще се радваме двамата с Кейти да ни станете свидетели.
Изглежда, Кевин не беше особено убеден, че Джак е подходящият мъж за сестра му.
— Какво ще кажат изисканите ви приятели за това, че сте взел за жена ирландска селянка?
— Не давам и пукнат грош за хорските приказки. Моя работа е за кого се женя. Между другото, не може да не знаете, че във вените ви, и тези на сестра ви може да тече благородна кръв.
Вниманието на Кевин се изостри.
— Какво знаете за това? Може да е било чиста заблуда на една жена, която искаше да е истина. Нашата майка нямаше истинско доказателство, че баща й е благородник.
— Тя е имала медальон с портрета на баща си.
— Мойра загуби медальона, вече нямаме това доказателство, ако въобще тази неубедителна следа може да се нарече доказателство.
— Тя остави медальона в Лондон. Аз го намерих. След известно проучване бащата на моя приятел идентифицира човека от миниатюрата. Чували ли сте някога за лорд Пемброук?
— Не. А трябва ли?
— Възможно е лорд Пемброук, граф Монтгомъри, да е ваш дядо. Неговата титла датира още от времето на Вилхелм Завоевателя. Дълго време се е движил във висшите кръгове на властта. Откакто се е оттеглил, живее в имението си в провинцията. Загубил е единствения си син, преди да му даде наследник, а когато жена му умряла няколко години по-късно, избрал да не се жени повторно. Графската титла ще бъде загубена поради липса на наследник.
Кевин измери с поглед Джак.
— Какво ви прави толкова сигурен, че графът може да е наш дядо? Говорил ли сте с него?
— Все още не съм се свързал с графа. Възнамерявам да го сторя на връщане в Англия. Единствено лорд Пемброук може да потвърди, че той е бил… ъ-ъ… че е познавал баба ви по майчина линия. Всъщност как се е казвала тя?
— Шийла Малоун. Името на майка ни е Мери. Затова ли толкова бързате да се ожените за сестра ми? Защото може да се окаже внучка на граф?
— По дяволите, О’Туул, щях да се оженя за Мойра, дори да беше миячка на съдове. Какво още е нужно, за да те убедя в добрите си намерения?
Кевин промърмори нещо, напомнящо извинение, все още не напълно сигурен в нежните чувства на лорд Джак към сестра му.
— Време е да тръгвам, за да се приготвя за сватбата. Ще дойдете ли, О’Туул? Това значи много за Мойра.
— Разбира се, че ще дойдем — намеси се Кейти в разговора. — Щом Мойра се е съгласила на тази сватба, за мен това е достатъчно.
— Четири часа, в църквата — каза Джак, пращайки на Кейти благодарствен поглед.
— Четири часа — повтори Кевин с неочаквано уважение.
Джак си тръгна скоро, доволен от успеха си. Братът на Мойра все още не му вярваше напълно, но той се надяваше един ден да спечели одобрението му.
Мойра спеше, когато Джак влезе в стаята. Въобще не му се искаше да я буди, но също така не искаше да закъснее за венчавката. Нежно я побутна, да не я изплаши и я наблюдава с огромен интерес как се протяга и му се усмихва. Одеялото се свлече, когато тя се протегна, оголвайки гърдите й и на Джак му се наложи да упражни цялата си воля, за да не се присъедини към нея в кревата.
— Ставай, мързеланке, време е да се приготвим за сватбата ни.
— Толкова бързо? — прозя се широко Мойра, като се пресегна към него.
Джак видя поканата в очите й и изстена удивен.
— Нямаме време, любима. Брат ти и семейството му сигурно вече са на път към църквата.