— А защо лейди Амелия преследва членовете на фамилия Грейстоук? — полюбопитства Мойра. Ирландската й кръв проговори, а това означаваше жив интерес към всичко, свързано с духове, призраци и подобни неща.
— Тъжна история, мис — изрече Петибоун, вече навлязъл в темата. Нищо не му доставяше по-голямо удоволствие от това, да демонстрира колко добре е запознат със семейната история на Грейстоук. — Синът на лейди Амелия е бил пропаднал младеж, и то от най-лошите. Прекарвал е дните си в хазарт, пиене, дуели и истории с жени със съмнителна репутация. Точно той е пропилял богатството на рода. В крайна сметка лейди Амелия успяла да го омъжи за едно прекрасно момиче, но това не го отклонило от лошия път. Той бил убит на дуел, дни преди да се роди наследникът му.
— Тъжно наистина — въздъхна Мойра.
— Няколко години след смъртта на сина си, на смъртното си ложе лейди Амелия дала обет. Заклела се, че нито един наследник на Грейстоук няма да продължи по стъпките на безпътния й син, дори ако трябва да преследва бъдещите поколения, за да го предотврати. И историята потвърждава, че тя спазва клетвата си, като се появява само пред онези мъже от рода, които се отдават на разгулен живот и ги заплашва истинска опасност да провалят живота си.
— Вие вярвате ли в тази история? — попита Мойра, силно заинтригувана от лейди Амелия и нейната клетва да предпазва бъдещите поколения от рода Грейстоук.
Петибоун вдигна рамене.
— Да. В рода не е имало подобни отклонения от няколко поколения. Възможно е за това да е повлияла и намесата на лейди Амелия.
Пропусна обаче да спомене, че Джак със сигурност влизаше в списъка нуждаещи се от помощта на лейди Амелия и ако тя не се намеси скоро, ще стане твърде късно за лекомисления му господар.
— Благодаря, че споделихте това с мен, г-н Петибоун.
— Ако нямате нужда от нищо, мис, ще продължа с останалите си задължения.
— Чудя се какво е станало с дрехите ми. Не ги виждам наоколо.
— Те са изпрани и закърпени. Ще ви ги донесем, когато докторът каже, че сте в състояние да ставате от леглото. Той ще дойде по-късно днес, за да обездвижи ръката ви.
След като Петибоун се оттегли, Мойра се опита да подреди мислите си и образът на красивия й благодетел бе свързан с немалко от тях. Чудеше се колко добри бяха намеренията на Джак Грейстоук все пак Не бе толкова наивна да допусне, че мъжете вършат добрини, без намерение да получат нещо в замяна. Джак не правеше впечатление на алтруист. Търсеше забавления, задоволяваше прищевките си, бе изпълнен с арогантност. Дали само удоволствието, да се забавлява на шегата си, го караше да желае да я представи за дама и да И намери съпруг?
Света Дево! Мойра откри, че й е трудно да не мисли за страстните сиви очи на Черния Джак — очи, които изкусително и необуздано я привличаха, а магнетичното им излъчване почти я хипнотизираше. Бе благодарна за урока, който получи от лорд Роджър. Нито един мъж не заслужава доверие. Тя се закле винаги да помни този урок когато си има работа с Джак Грейстоук
3
Джак не позволи присъствието на гостенката му да се отрази на обичайните му нощни волности. Вечеря сам, облече се грижливо и напусна къщата в девет часа, след като се отби при Мойра да й пожелае лека нощ. Надяваше се да спечели достатъчно на игралната маса, за да покрие някои от най-неотложните си дългове. Утре ще има достатъчно време, за да се заеме със задачата си да превърне малка ирландка в лейди от висока класа.
В Уайтс бе претъпкано. От всички страни приятели поздравяваха Джак докато той си проправяше път към игралната маса. Немалко жени му се усмихваха свенливо, други гледаха влюбено скандалния Джак Грейстоук. Красива изискана жена смело приближи към него и свойски го хвана за ръка — жест, който говореше за интимност.
— Джак, негоднико! — тя го чукна игриво по ръката с ветрилото си. — Колко неприлично, от твоя страна, да ме караш да чакам.
— Ако знаех, че ме чакате, лейди Виктория, щях да побързам — галантно отвърна Джак
Сините проницателни очи на лейди Виктория издаваха неконтролируемата й страст и даваха обещание за много повече. Знаеше, че на Джак му трябваше брак по сметка. Беше безкрайно богата и считаше себе си перфектна за негодник като него. Не я интересуваше фактът, че е просто баронет, какъвто бе и покойният й съпруг — Джак й даваше нещо наистина изключително. Неговата страст бе влудяваща. Нито един от познатите й мъже не можеше да й даде дори троха от това, с което Джак разполагаше в изобилие. В леглото бяха почти перфектната двойка. Тя желаеше Джак Грейстоук, желаеше го отчаяно. И не просто за една или две нощи. Искаше правата върху него завинаги. И разчиташе на несметното си богатство, с което да го държи до себе си, когато сключат брак