Потропа на покрива, за да даде знак на Колин да спре и да обясни какво става. Скоростта внезапно се усили и Джак се строполи на пода.
Докато възстанови равновесието си, каретата препускаше по една безлюдна мръсна алея, обградена от жив плет. Минути по-късно тя спря със скриптене. Той се спусна към вратата, но тя се отвори преди да я е докоснал.
— Какво означава това, Колин? — попита Джак с най-строгия си тон. — Да не си се побъркал?
— Излезте, ваша светлост — каза груб глас.
Джак рязко вдигна глава. Видя, че това не беше Колин. Нито мъжът зад него. Нито кочияшът, който слизаше от капрата, за да се присъедини към престъпните си приятели. Джак нямаше избор и трябваше да излезе от каретата. Но преди това бръкна зад кожените възглавници, взе заредения пистолет, скрит там точно за такива случаи, и го пъхна в колана под палтото си. Поне можеше да застреля един преди останалите да му надвият. Ако има късмет, това може да уплаши другите.
— Кои сте вие и какво искате? — попита Джак рязко. — В себе си нямам много ценни вещи. Ако ме пуснете, ще ви възнаградя. Заведете ме вкъщи и щедро ще ви платя.
— Може да си сигурен, че ще вземем всичко ценно по теб, но никъде не отиваме. Да не сме глупаци. Сигурно ще насъскаш хората си срещу нас. Един тип те иска мъртъв и ни плати да те убием.
Джак огледа враговете си и разбра, че за да се измъкне, трябва да разчита само на съобразителността си.
— Имаш ли парите? — попита един от тях с надежда.
Казах ви, в себе си нямам почти нищо ценно. Какво сте направили с кочияша ми?
— Не ни платиха да убием и него. Малко го понатупахме и го захвърлихме в една уличка — той показа с ръка — Стига приказки.
Мъжете се приближиха и Джак се придвижи към по-открито пространство, защото не искаше да го притиснат с гръб към каретата.
Разбойниците се разделиха и обградиха Джак Всеки го приближаваше от различен ъгъл. Двама от тях имаха ножове, а трети държеше клон, който вдигна от земята. Джак чакаше, леко приклекнал, целият в напрежение. В момента, когато се втурнаха към него, той извади пистолета, прицели се и стреля. Един от тях падна. Внезапно стреснати, те спряха и се загледаха в другаря си.
— Ти уби Хенри! — извика водачът им, а лицето му стана на петна от гняв. — Сега си го заслужи. Хвани го, Дики.
Джак съжали, че не е взел късата си сабя, но пък бягството беше другата страна на куража. Той се обърна, за да им се измъкне, обаче Дики му препречи пътя. Явно беше уличен борец, когото наемаха по панаирите, ако се съди по издутите му мускули. Погледна през рамо и видя, че другият го приближава. Не му остана избор и Джак се настрои мислено за неизбежния бой с тях.
Дики се нахвърли върху Джак и го повали на земята.
— Повалих го, Робин — изграчи Дики, докато го притискаше с брутална сила. Джак насочи усилията си да отклони ножа на Дики. Когато и Робин се присъедини, разбра, че е обречен.
Джак усети грозна рана на ръката близо до рамото. Прободоха го и в ребрата. Раните бяха болезнени, но не фатални. Разбра, че е само въпрос на време да му нанесат и смъртоносна рана.
Внезапно до замъгленото съзнание на Джак достигнаха викове и звук от скриптене на колела. Дики и Робин ги чуха едновременно с него. С нож, опрян в гърлото му, Робин се обърна да види каретата, която подскачаше по мръсната уличка. Той грозно изруга и скочи на крака Джак не си губи времето, отхвърли Дики и също се изправи на крака.
— Хей, Джак! Имаш ли нужда от помощ?
Каретата забави скорост и Спенс скочи, преди да спре напълно. Колин с окървавена глава го следваше. С тях беше и якият кочияш на Спенс, въоръжен с дебела сопа. Когато Робин и Дики видяха, че са в неизгодна позиция, си плюха на петите.
— Не им позволявай да се измъкнат! — изкрещя Джак. Колин и кочияшът ги заловиха без проблем и ги задърпаха обратно там, където чакаха той и Спенс.
— Какво да правим с тях? — попита Спенс и мушна леко Робин с късата си сабя. — Кои са и какво искаха от теб?
— Явно са негодници от улицата, на които им е било платено да ме убият — каза Джак, като залиташе до каретата.
— Дявол да го вземе — мрачно процеди през зъби Спенс и изгледа със свирепо мъжа, в който бе опрял оръжието си. — Кой ви плати да убиете лорд Джак?
— Не знам името му — враждебно отговори Робин. — Мисля, че е високопоставен тип, но не съм сигурен. Трябваше да вземем остатъка от парите тази вечер в странноприемницата „Фатид Калф“.
Джак се намръщи.
— „Фатид Калф“ е най-долнопробната кръчма на пристанището. Кога трябва да се срещнете?
— В десет часа.