— Някой ще се срещне с вашия човек, но няма да сте вие.
Той се обърна към Колин, и трепна, като видя цицина със засъхнала кръв да се вдига на главата му.
— В кабината има въже, Колин. Ако имаш сили, помогни на кочияша на Спенс да ги завърже и ги вкарайте в каретата. Ще ги оставя в Нюгейт и ще отправя обвинение към тях.
— Ще се справя, милорд — каза Колин. — Съжалявам, че ви провалих. Удариха ме по главата — той се усмихна самоуверено. — Това е най-здравата част от тялото ми. Сгрешиха, като не ме вързаха. Едва се добрах до края на уличката точно когато потеглиха. Реших, че сте с тях. Следващия човек, когото видях, беше лорд Фенуик Дошъл да ви търси в кантората. Казах му какво е станало и ви последвахме. Трябваше да съм по-бдителен.
— Не е твоя вината, Колин. Никой не е очаквал подобно нещо. Да благодарим на Бога, че не си пострадал и че си се обърнал за помощ към Спенс. Можеш ли да караш. Май не бих могъл.
— Исусе, Джак, ти си ранен! — извика Спенс, като забеляза кръвта, която струеше от ръкава му, и петното на гърба.
— Влизай в каретата, преди да си грохнал. Блед си като смъртта.
— Бил съм и по-зле — каза Джак, но трябваше да си признае, че от раните му прималяваше.
— Ще те заведа на лекар.
— Не и преди тези двамата да отидат в затвора. След като предявя обвинения, ще ме заведеш у дома и ще изпратим Колин за лекар. Имам непреодолимо желание да видя Мойра.
Спенс се ухили:
— Бракът явно добре ти се отразява. Тръгваме веднага щом моят човек натовари тялото на мъртвия. Между другото, добър изстрел. Винаги си бил точен.
Джак влезе накуцвайки, облегнат на рамото на Спенс. Петибоун бе загубил ума и дума от притеснение и се суетеше около господаря си. Джак с учудване установи, че докторът е пристигнал и вече го чака. Те го отнесоха в стаята му и свалиха палтото, жилетката и ризата, за да открият раните му. Много внимателно доктор Дъдли почисти раната, цъкайки с език.
— Изглежда, са рани от нож — каза докторът. — Мислех, че сте претърпял злополука.
— Дълга история, докторе. Уверявам ви, не съм лошо ранен. Вие сигурно четете мисли от разстояние, щом се отзовахте толкова бързо.
— Имате нужда от няколко шева — рече доктор Дъдли, вдавайки конец в иглата. — Няма да трае дълго.
— Къде е лейди Мойра? — попита Петибоун, изведнъж осъзнал, че тя не се появи заедно с Джак и Спенс. — Бях много ядосан и притеснен, когато това мръсно хлапе ни разказа нелепата история за вашето раняване. Макар че бях сигурен, че лейди Мойра е на сигурно място със Спенс, все ми се струваше, че нещо не е наред. Кръвта замръзна в жилите на Джак и той конвулсивно трепна.
— Стойте мирно — предупреди докторът, докато прокарваше иглата през плътта му.
Пренебрегнал болката, той се опита да седне. Докторът го бутна обратно и го изгледа гневно. Игнорирайки го напълно, Джак дръпна Петибоун за ръкава:
— Какво говориш? Мойра не е ли в къщи? Както виждаш, не е със Спенс.
Лицето на Петибоун посивя от страх:
— Мислех… Това е… Каретата… Момчето каза… О, Господи!
— Съвземи се, Петибоун — процеди през зъби Джак. — Започни отначало.
Той преглътна с мъка:
— Много добре, милорд. Едно дрипаво хлапе се появи тази сутрин на вратата и съобщи, че сте ранен. Каза, че вашият приятел чака Мойра в каретата на тротоара. Всички решихме, че това е Спенс и той ще заведе нейна светлост при вас. Исках да отида с нея, но тя ми заповяда да остана тук и да изпратя за доктора.
Лицето на Джак посърна. Това обясняваше защо докторът беше вече там, когато пристигнаха. Но все още не беше ясно къде е изчезнала Мойра и с кого.
— Никой не би могъл да знае за раняването ми освен…
— Човекът, който искаше смъртта ти — довърши Спенс. — Но защо ще отвлича Мойра? Няма никакъв смисъл.
Джак усети как целият свят около него се разпада на парчета
— Мойра носи детето ми — беззвучно изрече той, без да се обръща директно към никого. — Ако тя или детето ми бъдат наранени, ще убия негодника.
Петибоун видимо потръпна. Доктор Дъдли направи последния шев, завърза конеца и каза:
— Никъде няма да ходите, поне засега. Раните не са опасни за живота ви, но сте загубили много кръв. Трябва да лежите поне няколко дни. Съветвам ви да уведомите властите и да ги оставите да се занимаят с това.
— Няма да стане, по дяволите! — процеди Джак.
— Слушай, Джак — опита се да го убеди Спенс, — докторът знае най-добре. Нека аз се заема с това.
— Не! Щом някакъв мръсен негодник е отвлякъл жена ми, аз сам ще си я върна. И силно се съмнявам, че този, който я е отвлякъл, е съшият, платил да ме убият. Няма да знаем със сигурност кой е, докато не го пипнем.