— Как възнамеряваш да направиш това? — попита Спенс.
— Виждам, че няма да послушате съвета ми — обади се доктор Дъдли, докато прибираше инструментите в чантата си. — Имам и други пациенти. Ако имате нужда от мен, изпратете да ме повикат. Желая ви късмет. И поздравления за бъдещия наследник.
Щом вратата се затвори след доктора, Джак се изправи в седнало положение, като затаи дъх, когато шевовете се опънаха по наранената плът.
— Какво да правя, милорд? — попита Петибоун, като се суетеше и кършеше ръце около Джак.
— Донеси нещо за ядене — нареди Джак, повече за да му намери работа, отколкото защото беше гладен. Петибоун веднага излезе.
— Знам какво си намислил — намръщен каза Спенс. — Ще отидеш във „Фатид Калф“ и ще чакаш човека, поръчат смъртта ти. Не си във форма, човече. Дори не знаеш кой е. Остави на мен. А най-добре на полицията.
— Не! Ако види полицаите, ще се уплаши и аз никога няма да видя Мойра. Проклятие, Спенс, ако можех да разбера причината за всичко това! Кой би могъл да мрази толкова Мойра или мен?
Напълно объркан, Спенс прокара пръсти през гъстата си руса коса.
— Де да знаех. Как мога да ти помогна?
— Можеш да разпиташ мъжете, които оставихме по-рано в Нюгейт. Знам, че отричаха да познават похитителя или причините, за да желае смъртта ми, но няма да навреди да опитаме. Ако научиш нещо, аз ще съм тук, докато не дойде време да тръгна за „Фатид Калф“.
Спенс тръгна, като мълчаливо се зарече, че точно в десет часа ще бъде във „Фатид Калф“, и то с подкрепления, независимо от волята на Джак Той не беше в състояние да се защити, ако се наложи да се бие.
Джак заглуши един стон, легна по гръб и затвори очи. Не си позволяваше да се отдаде на болката, докато Спенс и Петибоун бяха наоколо. Останал сам, позволи си да изрази мъката и тревогата си.
Трябва да я намериш.
Джак бързо отвори очи. Тя стоеше до леглото в ореол от потрепваща светлина.
— Лейди Амелия, благодаря на Бога, че се върна. Знаеш ли кой отвлече Мойра? Можеш ли да ми помогнеш?
Лейди Амелия поклати глава.
Мога да влияя единствено върху твоя живот.
— Бог вижда, че съм нов човек благодарение на теб — призна Джак, като примигна от болка, докато сядаше, облегнат на възглавницата.
Тя те спаси, сега ти трябва да спасиш нея.
— Точно това е намерението ми. Сигурна ли си, че ще успея?
Трябва да успееш. Бъдещето на херцогството е в утробата на Мойра.
— Няма бъдеще за мен без Мойра — каза Джак подчертано бавно. — Нищо повече ли няма да ми кажеш?
Внимавай с приливите и отливите.
— Това пък какво значи?
Внезапно вратата се отвори и влезе Петибоун с поднос. Джак изруга, когато лейди Амелия се оттегли в сенките.
— Не! Не си отивай! Върни се, моля те.
Стреснат Петибоун изгледа Джак така, сякаш си е загубил разсъдъка. Като проследи погледа му, видя потрепващата светлина в ъгъла на стаята. Онемял, той гледаше как избледнява и се топи пред очите му.
— Проклятие! — изруга Джак и го изгледа недоволно. — По-добре остави подноса, преди да си го изпуснал, Петибоун. И си затвори устата.
Икономът се подчини и въпросително изгледа Джак
— Нещо не е наред ли, милорд?
Джак спусна крака от леглото и изчака да утихне болката, преди да проговори.
— Много неща не са наред, Петибоун, както добре знаеш. Приготви ми дрехи, докато ям. Небиещи на очи — тъмни и неугледни.
Петибоун се изкашля.
— Очите ли ми изневеряват или наистина видях странна светлина в дъното на стаята, когато влязох?
— Няма да повярваш, ако ти кажа. Не съм сигурен, че и аз самият вярвам в това.
— Щом казвате, милорд — сериозно каза Петибоун. Той не беше глупав. Знаеше какво става. Само едно нещо можеше да повлияе на удивителната промяна у Черния Джак Грейстоук От негодник запътил се право към чистилището, той се превърна в почтен мъж с жена и дете на път. Той виждаше намесата на лейди Амелия. И ако не грешеше, тя току-що бе навестила отново преродения си наследник.
Точно в девет часа Джак напусна къщата. Беше облечен в черно от глава до пети, раните му бяха здраво бинтовани. Колин откара обикновения черен файтон до „Фатид Калф“. Там пътникът му слезе, а той последва инструкциите на Джак и спря в алеята, за да не буди подозрения. Джак влезе в шумната и препълнена странноприемница. Умишлено избра маса в най-отдалечения край и зачака да се появи някой, когото познава.
Мойра се събуди в непрогледна тъмнина, напълно объркана. Усещаше леко люлеене под краката си и това я ужаси. Като се изправи внимателно, тя опипа крайниците си и разбра, че не е наранена, макар да се чувстваше нестабилна. Пристъпи напред и се спъна в нещо, установи, че е намотано въже. Силна миризма на гниеща риба я блъсна в ноздрите. Като комбинира всичко, което чувстваше и чуваше — миризми, звуци и предмети, тя заключи, че се намира на борда на кораб. И че лорд Роджър Мейхю я е довел тук.