В замъглената й памет се очерта спомен за събитията, преди да припадне. Джак е мъртъв, а не ранен, както бе решила тя. Болката я заля като ледена струя и я изпълни с такава мъка, че краката й се подкосиха. Ридания разтърсиха тялото й и солени сълзи потекоха по бузите й. Дали сър Роджър възнамеряваше да убие и нея?
Мойра се напрегна, когато чу шум пред вратата на непрогледната килия. Внезапно люкът над главата й се отвори и в отвора се появи мъж, който държеше фенер.
— Най-сетне сте дошла на себе си. Добре.
— Къде съм? Защо правите това с мен? Какво сторихте на съпруга ми?
Мейхю слезе по стълбата, затвори люка след себе си и закачи фенера на една кука на тавана. С ръце на кръста той се надвеси над Мойра, а очите му блестяха. В очакване? Или в тях се четеше лудост?
— Ти си виновна за всичките ми проблеми. Заради теб баща ми ме лиши от наследство и прехвърли всичко на брат ми. Изпаднал в немилост, бях изпратен в Америка и ми казаха никога да не се връщам. Аз съм срам за семейството. И всичко това заради една ирландска кучка, твърде изискана, за да разтвори крака пред един наследник на херцогство. Отсега нататък, ще го правиш всеки път, когато заповядам.
— Вие сте луд. Какво направихте с Джак?
— Тялото му ще бъде открито на изоставен път или в някоя уличка. Жертва на скитници без съмнение — той се засмя невесело. — Подходящ край за един негодник.
— Не ви вярвам. Опитвате се да ме сплашите. Къде съм?
— На борда на кораб, който пътува за Китай. Платих на капитана малко състояние, за да не качва други пътници и да не задава въпроси. Тук никой няма да ти помогне. Ще отпътуваме с прилива в полунощ. Имам да довърша нещо в една странноприемница наблизо, но ще се върна навреме. Предлагам да си починеш, докато е възможно. Когато се върна, ще бъдеш много заета да задоволяваш нуждите ми, за да имаш време да спиш. Докато стигнем Китай, ще си научила всички умения, необходими за оцеляването ти в китайски бордей.
Мойра шумно издиша. Това не се случва с нея! Лорд Роджър трябваше да е далеч, където не би могъл да я нарани отново. Тя бе съпруга на Джак и носеше неговото дете. Тя бе открила дядо си, за когото не подозираше, че съществува и животът й преливаше от щастие.
— Какво правите в Англия? Баща ви обеща лично да ви качи на кораб за Америка. Не може да сте се върнал оттам толкова скоро.
— Баща ми е един стар глупак — нагло изрече Джак. — Той наистина ме качи на кораб. Но аз съм много по-умен от онези, на които е платил да се погрижат да отплувам с кораба. Скочих на брега точно преди да се отдели от кея и никой не можа да ме спре. Живеех тайно в Лондон и чаках удобен случай да си отмъстя. Сприятелих се с полезни личности от лондонския подземен свят. Приятелите ми биха убили и собствената си майка за достатъчно пари. Беше лесно да намеря някой, готов да убие Джак.
Мойра помисли дали да не каже на Роджър, че носи в утробата си детето на Джак, но се отказа. Очевидно беше загубил разсъдъка си. Трудно можеше да предвиди какво ще направи, когато разбере, че е бременна. Можеше само да се надява и да се моли да я лъже за Джак. Ако наистина е мъртъв, тя би го почувствала със сърцето си.
— Имате ли доказателство, че вашите приятели са убили Джак?
Мейхю се намръщи. Беше изпратил трима — какво би могло да се обърка?
— Не още, но скоро ще го имам, след като се срещна с приятелите си във „Фатид Калф“ и те потвърдят смъртта му. Вече почти е време — той посегна към фенера и се обърна да върви.
— Чакайте! Оставете светлината. Тъмнината ме плаши — всъщност тя не се боеше от тъмното, имаше нужда от светлина, за да огледа има ли начин да избяга. Този път я нямаше Матилда да й помогне.
Мейхю обмисли молбата й и кимна с глава.
— Добре. Само не мисли да подпалиш пожар тук, защото нищо няма да постигнеш. Най-много да умреш от задушаване, преди да дойде някой на помощ.
Мойра изчака лорд Роджър да се изкачи по стълбата и да затвори люка, преди да започне подробно да претърсва кабината. Ако имаше някакъв начин да избяга, тя щеше да го открие.
Стана десет часа и „Фатид Калф“ се препълни с шумни, здраво пиещи, моряци и ярко гримирани проститутки, които си вършеха работата. Имаше и едно сбиване, което Джак проследи без интерес. Една проститутка се приближи към него, но той бързо я отпрати. Той неспокойно седеше на стола с впити във вратата очи. Чакаше, наблюдаваше и се чудеше дали ще познае следващия, който прекрачи прага. Дръпнал шапката ниско над очите, се опита да отпусне напрегнатото си тяло. Не беше лесно, защото мислите му непрекъснато се връщаха към Мойра и той се тревожеше за нейната безопасност.