Като хлипаше тихо, сгушена в прегръдките му, Мойра се притисна към Джак с отчаяние, което можеше да се мери само с неговото.
— Мислех, че си мъртъв — проплака. — Лорд Роджър каза, че неговите хора са те убили.
— Съвсем жив съм, любов моя — нежно каза Джак, като целуваше косите й. — Време е да направя необходимото Мейхю да не ни досажда повече. Имам достатъчно доказателства срещу него, за да го изпратят в изправителна колония в Австралия — той вдигна с пръсти брадичката й и целуна устните й.
— Там долу всичко наред ли е?
Джак въздъхна и прекъсна целувката.
— По-добре да тръгваме, преди Спенс и хората му да връхлетят да ни спасяват. Ти и бебето добре ли сте? Мейхю не те нарани, нали?
— Не ме докосна с пръст даже — каза Мойра. — Но ако ти не беше дошъл навреме… — не довърши изречението си и потръпна
— Щеше да го цапардосаш по главата и да избягаш — каза Джак през смях. — Твоята изобретателност и смелост непрекъснато ме изумяват. Хайде да си вървим у дома, любов моя.
ЕПИЛОГ
Мойра се сгуши в Джак, спокойна и доволна да се намира отново в собственото си легло.
— Всеки път ме побиват тръпки, като си помисля, че бях на косъм да те изгубя — призна Джак, притискайки я силно. Сложи ръка на леката издутина на корема и, наслаждавайки се на детето, което растеше под сърцето й.
— Не ме загуби, Джак. Невредима съм. Ще съм тук, когато Петибоун събере кураж и предложи на Матилда да се омъжи за него, и когато Джили и Колин създадат свое семейство. А аз ще ти родя здраво дете. Но точно сега искам да мислим само за нас двамата. Исках да умра, когато лорд Роджър ми каза, че си мъртъв. Имам нужда от теб, Джак. Люби ме. Искам да усетя твоята нежност и да забравя жестокостта на лорд Роджър.
— Не мисля, че е разумно, любима. Ти преживя твърде много и…
Като се надигна на лакът Мойра спря думите му с целувка, която го остави без дъх.
— Магьосница — изръмжа той и я издърпа върху себе си. — Сигурна ли си?
— Повече от сигурна.
Той запали страстта й бавно, нежно и внимателно — обичта му я просълзи. Гърдите й набъбнаха в устните му, докато той ги милваше и дразнеше с език. Връхчетата им се стегнаха като розови пъпки и през тях потекоха горещи вълни от неописуемо удоволствие. Джак се наелектризира, получи мигновена ерекция, болезнена и силна. Където и да го докоснеше, Мойра усещаше колко напрегнати са мускулите му. Като я обърна по гръб, той прокара с език пътека надолу по тялото й, като целуна с много нежност извивката на талията й, леко изпъкналия й корем, сатенената гладкост на вътрешната страна на бедрото й.
Мойра въздъхна и усети как се навлажнява от желание. После той наведе глава и постави устни там, където вече гореше силният пламък на разпалваща се страст. Дишането му пареше кожата й, докато целуваше влажната плът. Той изстена. Нейният сладко-горчив вкус и горещината й го стопяваха. Тя се мяташе бясно, докато той отново, и отново нахлуваше във влажните напрегнати, набъбнали от страст, глъбини. Изохка, като се извиваше, и го търсеше още по-дълбоко, жадуваше да го усети още и по-силно. Потрепера, вдигната във висините на страстта.
Усетил, че губи контрол, той се надвеси над нея и със стон се плъзна дълбоко в горещата пареща плът. Отново, и отново, с нарастваща неистова мощ го поглъщаше безпаметно удоволствие. Усети как краят приближава, кръвта му закипя още по-силно и прогори душата му, но той се сдържа. Чакаше Мойра. Разбра, че тя е на ръба — ноктите й се впиха в гърба му и тя извика. Викът й проехтя в гърлото му, когато той впи устни в нейните, за да даде воля на жаждата си и копнежа си за нея, да изрази любовта и пълното си отдаване. Навлезе още по-дълбоко, по-силно и по-бързо, докато не усети експлозията на спазмите й. Загуби самоконтрол и с вик се предаде, сподели опиянението и се присъедини към вихъра на блаженството.
— Обичам те, Мойра — прошепна Джак, миг преди тя да потъне в блажен сън.
Въздъхна доволно, притисна я към гърдите си и се усмихна при мисълта за сина или дъщерята, които Мойра щеше да му дари. Щеше да бъде щастлив и в двата случая, като си представяше дете, което изглежда точно като Мойра.
Детето е момче.
Джак вдигна глава и огледа тъмните ъгълчета на стаята за следи от лейди Амелия. Тя стоеше до вратата, обляна в светлина, а лицето й сияеше.
— Винаги се появяваш в най-странни моменти — прошепна той, за да не събуди жена си. Изчерви се за пръв път през живота си, като си представи, че тя може да е била тук, докато той любеше Мойра.
— Сигурна ли си, че ще ми дари син?
Детето е момче. Но не се безпокой, ще има и дъщери.