Виктория облиза пълните си устни и се усмихна изкусително.
— Толкова е шумно тук, Джаксън, скъпи. Защо не потърсим по-закътано място? Твоят дом е най-подходящ защото моята прислуга обожава клюките, а твоят прислужник е самата дискретност.
Джак присви сивите си очи. Във Виктория нямаше и намек за дискретност, но той винаги го е знаел. В леглото бяха чудесна двойка, а той обожаваше парите й. Но трябваше да си признае, че в сферата на най-съкровените си чувства Джак би предпочел той да бъде водещата страна. Виктория бе агресивна в леглото и не криеше желанието си да стане негова жена. Джак добре осъзнаваше, че някой ден, и то съвсем скоро, желанието й ще се изпълни.
— Мислех първо да опитам късмета си — непринудено изрече той. — Усещам, че днес ще ми върви.
— Мислех, че вече ти е излязъл — каза Виктория, като се усмихна на възможното тълкуване на думите й. — Ще те чакам, затова не се бави много — отново го почука игриво с ветрилото си и се отдалечи, смесвайки се с тълпата.
Джак се намръщи, загледан в примамливите извивки на ханша й, който потрепваше под скъпата материя на роклята й. Наслаждаваше се и оценяваше по достойнство необузданата сексуалност на Виктория. Невъздържаният им секс му доставяше огромно удоволствие. Защо тя изведнъж му се стори твърде смела и напориста? Защо прекомерният и подсилен чар му се струваше излинял и доста изхабен? Той тръсна глава, като се опитваше да заглуши тези внезапно връхлетели го глупави мисли. Лейди Виктория Грийн бе перфектният избор — бе по-богата и от най-смелите му мечти. Повече никога няма да му се налага да се тревожи за пари.
Джак знаеше, че Виктория възнамерява да промени разточителните му навици след брака, но никой не подозираше колко е невъзможно това. Ще е необходима намесата на много по-добра жена от лейди Виктория, която да успее да го отклони от безпътните му навици. Черния Джак Грейстоук правеше, каквото му харесва. Необуздан, напорист, невъздържан бяха думите, с които можеше да го опише човек, и повечето от тях отразяваха самата истина.
На игралната маса Джак печелеше неудържимо. Каквото и да направеше, неизменно печелеше. За пръв път от седмици наред той усещаше, че съдбата му се усмихва. Джобовете му бяха пълни с повече от няколкостотин лири, а главата му се въртеше от погълнатия в излишък алкохол, когато стана от масата и се извини. Беше вече много късно, но откри, че лейди Виктория го чака. Тя се присъедини към него във вестибюла, където той обличаше връхната си дреха, а червените й устни се изкривиха в престорен гняв.
— Доста дълго ме накара да чакам, любов моя.
Джак засия срещу нея.
— Сега съм готов. Повече от готов.
Тя му се усмихна в отговор с искрящ от желание поглед.
— Аз също — тя го хвана под ръка, като с бърза крачка го отдалечаваше от клуба. — Побързай, скъпи. Умирам от желание да те почувствам в себе си. Чакането изостри апетита ми.
Той помогна на Виктория да се качи в каретата му, даде инструкции на кочияша и се качи след нея. Джобовете му бяха пълни, до него стоеше жена, която гореше от желание да сподели леглото му, бе приятно замаян от алкохола, и всичко сякаш дойде на мястото си. Той се опита да не мисли за наранената си гостенка, нито за шегата, която бяха намислили със Спенс.
Джак все още не бе решил дали мис О’Туул бе наистина домашна прислужница или уличница. Тя говореше малко за предишната си работа и Джак мрачно разсъждаваше относно истинското й занятие. Не че имаше значение. Шегата можеше да напълни джобовете му и да го освободи от задълженията към Мойра О’Туул. Рискуваше само единственото нещо, което истински ценеше — двойката сиви дорести коне.
— Днес си много мълчалив, скъпи — измърка Виктория, докато влизаха през портала в имението Грейстоук Ръката й се прокрадна към крака му и тя смело прокара пръсти по изпъкналите под скъпата материя мускули на бедрото му, опънали тесния панталон. Той се стегна и изстена, когато ръката й внезапно го обхвана.
— Ненаситна кучка — промърмори Джак, без да влага непочтителност в тези думи.
Скочи от каретата веднага щом тя се люшна и спря. Заобиколи и взе Виктория в ръце, като енергично се запъти към къщата. Страст и неудържимо желание изпразниха главата му и цялата енергия бе фокусирана в устрема му да изпълни Виктория с напиращата си ерекция.
Джак ритна вратата с крак, за да вдигне Петибоун, който побърза да отвори, явно току-що станал от сън. Веждите на възрастния мъж се вдигнаха няколко инча нагоре, когато видя Джак да се стрелва покрай него с лейди Виктория в ръцете.